Умората зад волана не започва с внезапно заспиване. Обикновено преди това се появяват тежки клепачи, често прозяване, затруднено фокусиране, блуждаещи мисли и усещане, че последните километри са изминали почти автоматично. Това са сигнали, че водачът вече не може надеждно да оцени опасностите на пътя.
След 17-19 часа без сън шофьорските умения могат да се влошат до ниво, сравнимо с концентрация около 0,5 промила алкохол. Изводът се основава на изследване с 39 участници, при което реакциите при част от тестовете са били до 50 процента по-бавни след продължително будуване. Европейската обсерватория за пътна безопасност и американският Национален институт за безопасност и здраве при работа посочват същата зависимост. Сравнението описва степента на нарушаване на способностите, а не означава, че недоспиването води до реално наличие на алкохол в кръвта.
Микросънят оставя автомобила без контрол
Най-опасният момент е микросънят — кратък епизод на неволно заспиване, при който водачът губи контрол върху вниманието и реакциите. Според Националната администрация за безопасност на движението по пътищата на САЩ такива епизоди могат да продължат четири-пет секунди при човек, който е сериозно недоспал. При скорост от 90 км/ч това означава около 125 метра, изминати без пълноценен контрол върху автомобила.
Признаците, че умората вече е критична, включват отклоняване от лентата, преминаване върху шумящата маркировка в края на платното, пропускане на пътни сигнали, забавени реакции и невъзможност да се поддържа постоянна скорост. Възможни са и пропуски в краткосрочната памет — водачът не помни част от последните минути или километри. Умората влошава не само вниманието, но и обработването на информацията и преценката за опасностите.
Спирането е единствената сигурна реакция
При първите признаци на сънливост водачът трябва да отбие на осветено и безопасно място, извън активната лента за движение. Националната администрация за безопасност на движението по пътищата подчертава: „Сънят е единствената превантивна мярка срещу сънливото шофиране.“ Кратка дрямка от 15-30 минути може временно да повиши бодростта, а кафето да помогне за кратък период, но нито една от тези мерки не заменя достатъчния сън.
Рискът се увеличава при нощно шофиране, продължително пътуване, работа на смени, натрупано недоспиване и прием на лекарства със седативен ефект. Силната музика, отвореният прозорец и физическите упражнения около автомобила могат да създадат усещане за бодрост, но не отстраняват причината за умората. Ако водачът вече се прозява, губи концентрация или не помни последния участък от пътя, продължаването на пътуването превръща умората в непосредствен риск от пътнотранспортно произшествие.
Източник: oem.bmj.com