Понякога разликата между по-малко и повече психични затруднения може да се измери не в часове пред екрана, а в крачки. Проучване сред 5515 деца в САЩ установява, че по-голямата ежедневна активност е свързана с по-добро психично състояние около година по-късно.
Участниците са били на средна възраст 11,93 години и са носили броячи на крачки в продължение на три седмици. Средният резултат за групата е 9595 крачки дневно. Данните са част от дългосрочното изследване Adolescent Brain Cognitive Development Study, провеждано в 21 центъра в САЩ.
Най-активните деца съобщават за по-малко затруднения
Изследователите са разделили участниците на пет групи според средния брой крачки – от под 5000 до 12 000 и повече на ден. След това са съпоставили резултатите с въпросници за емоционални и поведенчески проблеми, както и за затруднения с концентрацията.
Тийнейджърите, които са правили поне 12 000 крачки дневно, са съобщили за значително по-малко психични затруднения в сравнение с връстниците си, чиито резултати са били между 5000 и 9999 крачки. В рамките на изследвания диапазон не е установен праг, след който тази връзка да се изравнява. С други думи, повече крачки са били свързани с по-малко симптоми дори при най-високото изследвано ниво на активност.
Учените са взели предвид семейните доходи, образованието на родителите, условията в квартала, достъпа до зелени площи, индекса на телесната маса и други здравни фактори. Така са ограничили влиянието на обстоятелства, които също могат да са свързани както с физическата активност, така и с психичното здраве.
Какво показват мозъчните изображения
Около година след измерването на активността изследователите са анализирали и мозъчни изображения. По-големият дневен брой крачки е свързан с по-голяма дебелина на парацентралната област и на ростралната предна поясна кора.
Парацентралната област участва в контрола на движенията и обработката на телесните усещания, а ростралната предна поясна кора има роля при обработката на противоречива информация и регулирането на реакциите. Допълнителният анализ показва, че дебелината на парацентралната област частично обяснява връзката между по-високата активност и по-малкото психични затруднения година по-късно.
Не е установена връзка между броя на крачките и обема на по-дълбоки мозъчни структури като хипокампуса. Не е открита и ясна зависимост между ежедневната активност и училищните оценки. Изключение е групата с между 10 000 и 11 999 крачки, която е показала малко по-добри резултати спрямо най-малко активните деца.
Резултатите не доказват причинно-следствена връзка
Проучването е наблюдателно. Това означава, че то показва връзка, но не доказва, че ходенето само по себе си причинява подобрение на психичното здраве или промени в мозъка. Възможно е децата, които вече се чувстват по-добре емоционално, да са по-склонни да се движат.
Авторите са отчели и психичните затруднения, регистрирани в началото на изследването, но връзката между повече крачки и по-добро психично състояние се е запазила. Резултатите са публикувани в списание JAMA Network Open на 1 октомври 2026 г.
Източници: dariknews.bg