На 13 октомври 1792 г. във Вашингтон е положен основният камък на сградата, която днес е известна като Белия дом. Церемонията е извършена от масони и комисарите на окръг Колумбия, но самото подготвяне на терена и изграждането на основите са започнали още през юли същата година. Затова датата се свързва с официалното начало на строежа, а не с първото изкопаване на терена.
Бъдещата резиденция е част от плана за новата американска столица. Джордж Вашингтон избира мястото през 1791 г., а френският инженер Пиер Шарл Ланфан предвижда президентският дом и Капитолият да бъдат двата основни фокуса на федералния град. Конкурсът за проекти е обявен на 14 март 1792 г. По-късно същата година е избран проектът на Джеймс Хобан – архитект, роден и обучен в Ирландия, който по това време работи в Чарлстън, Южна Каролина.
Сграда за новата федерална власт
Първоначално постройката е наричана Президентски дом. Проектът на Хобан е повлиян от селските имения на Британските острови, но по време на работата е променен. Недостигът на средства и материали налага сградата да бъде по-малка от първоначалните планове и да има два основни етажа вместо три. За фасадата е използван светъл пясъчник от Аквия Крийк във Вирджиния, а вътрешната страна на каменните стени е допълнена с тухли.
Зад строежа стои смесена работна сила. Участват свободни работници от района, имигранти от Ирландия и Шотландия, както и поробени афроамериканци. Според White House Historical Association поробени работници разчистват терена, добиват и превозват камък, изработват хиляди тухли и участват в дърводелски дейности. Правителството не притежава тези хора, а наема труда им от техните собственици.
Първите обитатели идват през 1800 г.
След осем години работа сградата все още не е напълно завършена, когато президентът Джон Адамс и съпругата му Абигейл се нанасят на 1 ноември 1800 г. Това е първото президентско семейство, което живее в нея. В писмо до Абигейл, написано ден по-късно, Адамс оставя думи, превърнали се в едно от най-известните послания, свързани с резиденцията: „Моля Небето да дари тази къща и всички, които ще я обитават след това, с най-добрите си благословии.“
Фасадата е варосана още преди сградата да бъде напълно завършена. Така постепенно се налага неофициалното название „Белият дом“, което започва да се използва около 1811 г. Сградата обаче не остава непокътната. На 24 август 1814 г. британските войски я опожаряват по време на войната от 1812 г., а възстановяването започва през 1815 г. отново под ръководството на Джеймс Хобан. Президентската резиденция е готова за повторно обитаване през 1817 г.
Източници: history.com, nationalgeographic.com, time.com