Когато Джеймс Кук потегля към Тихия океан, голяма част от картите на света все още е бяло поле. Когато умира 11 години по-късно, той е нанесъл с необичайна точност брегове, острови и морски пътища, по които следващите поколения ще плават.
Кук е роден на 27 октомври 1728 г. по Юлианския календар, използван тогава в Англия. В днешния Григориански календар датата съответства на 7 ноември. Родното му място е Мартън в Йоркшир, а баща му е земеделски работник. На 17 години Кук започва работа в търговското корабоплаване, но през 1755 г. избира Кралския флот пред възможността да командва търговски кораб.
Картографът преди изследователя
Първата голяма известност на Кук идва не от далечни острови, а от картите му на Нюфаундленд. Между 1763 и 1766 г. той проучва крайбрежието на канадския остров и създава карти, които впечатляват със своята точност. Умението да определя местоположението на кораба и да описва непознати брегове се оказва решаващо за бъдещите му експедиции.
През 1768 г. Кук поема командването на „Индевър“ и отплава към Таити. Официалната задача е наблюдение на преминаването на Венера пред Слънцето. След това обаче той получава заповед да търси предполагаемия Южен континент и да проучи неизвестни части на Тихия океан.
Кук обикаля Нова Зеландия и доказва, че тя не е част от по-голяма южна земя. През 1770 г. достига източното крайбрежие на Австралия и го картографира подробно. Той не „открива“ континента, населен от местни народи от хилядолетия, но неговото плаване е първото систематично британско проучване на източния му бряг.
Три плавания и една научна революция
По време на второто си околосветско плаване, започнало през 1772 г., Кук прекосява Южния полярен кръг. Експедицията не достига Антарктида, но показва колко трудно е да съществува голям обитаем континент в южните ширини, заобиколен от ледове.
Сред най-важните му постижения е и грижата за здравето на екипажа. Кук настоява за чистота на борда, проветряване, прясна храна и употреба на кисело зеле. Макар причината за скорбута да не е била известна, тези мерки значително ограничават заболяването. По думите, приписвани на самия Кук, амбицията му го води „толкова далеч, колкото човек може да стигне“.
През 1776 г. той тръгва на третото си плаване с корабите „Резолюшън“ и „Дискавъри“. Целта е откриването на Северозападния проход между Тихия и Атлантическия океан. Експедицията проучва бреговете на Северна Америка и Аляска, но ледовете в Беринговия проток принуждават Кук да се оттегли.
Последните дни в Хавай
На връщане корабите достигат Хавайските острови, които Кук нарича Сандвичеви острови. Първоначалният контакт е мирен, но отношенията се влошават при повторното пристигане на експедицията през 1779 г. Спор избухва след изчезването на корабна лодка.
На 14 февруари Кук слиза на брега в залива Кеалакекуа. При последвалото напрежение той и моряците му са посрещнати от въоръжени местни жители. Кук е ударен и прободен, а тялото му е отнесено от островитяните. Част от останките по-късно са върнати на британците.
Експедицията продължава под командването на Чарлз Кларк, който умира по време на плаването, и след това на Джон Гор. Корабите се завръщат в Англия през 1780 г. Наследството на Кук остава двойствено: той е прецизен картограф и организатор на научни експедиции, но и представител на британската имперска експанзия. Именно тази смесица от наука, мореплаване и колониални амбиции прави историята му значима и днес.
Източници: rmg.co.uk, history.com, apnews.com