Откривателят на Големия бариерен риф Джеймс Кук е заклан, сварен и обезкостен на Хаваите

На 11 юни 1770 г. капитан Джеймс Кук открива Големия бариерен риф по съвсем случаен и драматичен начин – като се забива в него с кораба си „Ендевър".

Корабът плава на север край североизточния бряг на Австралия, когато късно вечерта се врязва в коралите на рифа (днешен Кук таун). Острите корали пробиват корпуса на „Ендевър“ и водата започва бързо да навлиза в кораба. Екипажът изхвърля над борда около 40 тона товар, включително оръдия, баласт и развалени провизии, за да олекоти плавателния съд.

Кук използва иновативен метод - обвива пробития корпус с тежко корабно платно, покрито с козина, вълна и изпражнения от животни. Налягането на водата притиска платното към дупката и спира големия теч. Корабът успява да достигне устието на близката река (сега река Ендевър). Екипажът прекарва там цели седем седмици в ремонт на корпуса.

По време на принудителния престой, естественикът на експедицията сър Джоузеф Банкс прави първите подробни научни описания на уникалната флора и фауна на рифа.

След ремонта Кук прекарва седмици в навигация из опасния лабиринт, като успешно картографира големи части от тази огромна и непозната дотогава екосистема.

Джеймс Кук среща трагичната си смърт само няколко години по-късно, по време на своята трета голяма експедиция в Тихия океан. При второто околосветско плаване (1772–1775) Кук доказва, че легендарният огромен южен континент (Terra Australis Incognita) не съществува във вида, в който хората си представят. Той става първият мореплавател, пресякъл Южния полярен кръг. В третата експедиция (1776–1779) неговата нова цел е да открие Северозападния морски проход над Северна Америка. По време на това плаване той става първият европеец, достигнал Хавайските острови (които назовава Сандвичеви острови).

Кук акостира в залива Кеалакекуа на остров Хавай. Първоначално местните го посрещат като бог, но отношенията бързо се нажежават. Хавайци открадват една от малките лодки на експедицията. На 14 февруари 1779 г. Кук слиза на брега с малък отряд морски пехотинци. Неговият план е да отвлече местния вожд Каланиопуу и да го държи като заложник, докато лодката не бъде върната. На плажа се събира огромна и разгневена тълпа. Избухва меле. Когато Кук се обръща към своите лодки, за да заповяда спиране на огъня, той е ударен по главата и намушкан многократно с ножове и копия в плитките води.

Местните вождове погребват Кук по своите най-висши обичаи. Те сваряват тялото му, за да отделят костите, които се пазят като свещени реликви с религиозна сила (мана). След преговори, екипажът на „Резълюшън“ успява да си върне част от останките на капитана (главно кости и части от плът).

На 21 февруари 1779 г. те го погребват в морето в същия хавайски залив.