На 27 октомври 1904 г. Ню Йорк открива първата си подземна метролиния. Четириколейното трасе на Interborough Rapid Transit, или IRT, свързва станцията City Hall в Долен Манхатън с 145-а улица и Бродуей в Харлем.
Линията е дълга 9,1 мили, около 14,6 километра, и има 28 станции. Маршрутът преминава под Парк авеню, достига до Гранд Сентрал, продължава по 42-ра улица до Таймс Скуеър, а след това по Бродуей се насочва на север към Харлем.
Първото пътуване продължава 26 минути
След церемонията в сградата на общината първият влак потегля малко след 14:30 часа. Зад управлението му застава кметът Джордж Б. Макклелън, който първоначално трябва само символично да даде началото на пътуването. Влакът стига до 145-а улица 26 минути по-късно.
„Сега аз, като кмет, от името на народа обявявам метрото за открито!“, заявява Макклелън по време на тържеството. Вечерта, в 19:00 часа, подземната железница е отворена за всички жители на града. До края на първия ден с нея пътуват над 110 000 души.
Началото на голямата транспортна мрежа
Откриването идва след години на обсъждания и строителство. Договорът за изграждането на бързия подземен транспорт е подписан четири години и седем месеца преди церемонията. Първият маршрут е част от по-широк план за свързване на деловия център на Манхатън с бързо разрастващите се северни квартали.
В началото метрото е частно управлявана система на IRT. През следващите години мрежата се разширява към Бронкс, Бруклин и Куинс. По-късно към нея се присъединяват линиите на Brooklyn-Manhattan Transit и общинската Independent Subway. Трите системи са обединени през 1940 г., поставяйки основата на днешното метро на Ню Йорк.
Първият маршрут вече не съществува в напълно същия вид, но части от него остават в основата на действащата мрежа. На 27 октомври 1904 г. подземният транспорт престава да бъде проект и се превръща в ежедневна част от живота на Ню Йорк.
Източници: history.com, thenation.com