Поне веднъж в живота или от време на време, на всеки му се случва да закъснее. Простимо е. Но когато е система, време е да се замислим, пише списание Обекти. Зад постоянните закъснения могат да се крият дълбоки психологически фактори и нагласи, казват мъдри и учени глави.
1. Нямаме чувство за времето
Диана де Лонзор, автор на единствената по рода си книга „Лесен начин да престанем да закъсняваме”, провела съвместно изследване с Института Сан Франциско, в което взели участие 225 души. Оказало се, че на тези, които са свикнали да закъсняват са присъщи такива личностни характеристики като тревожност и разсеяност, а по такива критерии като самооценка и дисциплина баловете им били доста по-ниски, отколкото при педантичните хора. В рамките на изследването също така било установено още, че хората имат различно възприятие за време. Простичък тест: вземете някоя книга, пуснете хронометър и започнете да четете. Спрете, когато смятате, че са изминали 90 секунди и сверете с хронометъра. Експериментът на Диана де Лонзор показал, че склонните към закъснения хора престават да четат по-късно от указаното време, а педантичните прекратяват заниманието без да дочакат да изтече и половин минута.
2. Подтвърждаваме статуса
Прословутите „5 минути” толеранс за закъснение имат по-скоро ритуален характер, присъщ на социалните взаимоотношения в определена култура. Ако жена леко закъснява за среща с кавалер, то това предизвиква по-скоро одобрение в контекста на съвременния флирт – истинският джентълмен е длъжен да дочака вниманието на дамата. Аналогична е ситуацията и с популярния израз „началникът не закъснява, задържали са го някъде” - и в този случай, закъснението се явява по-скоро негласна демонстрация на статуса. Тези правила често се менят в зависимост от манталитета на участниците. Във Франция например допустимото закъснение е 5 минути, в Германия – три, а в Швейцария трябва да си точен на секундата.
3. "Настройваме" се
Познато ли ви е чувството, когато е крайно време да тръгнете нанякъде, а дето има една дума „конят още не е впрегнат?” И най-нужните в този момент вещи се оказват недостъпни – къде са ключовете, телефонът, обувките? А чадърът? Движенията се забързват, започвате да вършите няколко неща едновременно и накрая се понасяте с пълна пара, вместо със спокойна крачка. Оказва се, че мнозина са склонни подсъзнателно да си организират сами такива ситуации, за да почувстват прилив на адреналин, ускоряващ процесите в организма. Той преминава в състояние на пълна бойна готовност, като се „напомпва” с почти свръхспособности. Ако сте разпознали себе си в това описание, не бързайте да пиете успокоителни, а се запишете в група за интензивни спортове, на курсове по мотоциклетизъм или пробвайте скок с парашут. Зарядът ще ви стигне за седмица-две живот по точно разписание.
4. Отлагаме неизбежното
Често се случва предстояща среща, мероприятие, или обиколка по магазините да предизвикват досада само при мисълта за тях и човек е склонен да отлага този момент. Изследване, проведено от университета в Кливланд през 1991 г., установило, че тези, които често закъсняват, повече от другите се нуждаят от опеката на обкръжаващите ги и са жертви на повишена тревожност. Да се бориш с антиточност от този вид не е проста работа. Налага се да осъзнаете и приемете, че перспективите са неизбежни. Добрите новини са, че колкото по-бързо се явите на среща с отлагания проблем, толкова по-бързо ще остане зад гърба ви.
5. Привличаме внимание
Нашата психика е устроена много интересно. Ако човек се страхува, че неговите способности и таланти няма да намерят признание, той преднамерено ги принизява. По този начин веднага се поставя в положение, в което е трудно да бъде недооценен. Това е доста разпространен избор сред тези, които в детството си рядко са били хвалени, но за сметка на това не е била пропускана възможност да им се натякват провинения. Такива хора просто ги влече да създават лошо впечатление за себе си, да претупват набързо работата си, или пък редовно да закъсняват, за да се появи реална възможност за недоволство от страна на началството и то най-накрая да ги забележи. Това е самосаботаж, избавете се от него.
6. Искаме да доминираме
Закъсняващия човек губи времето на другите. Без да се замисля за плановете на партньорите и приятелите си, той краде ценни минути, превръщайки ги в мъчително очакване. Ако ситуацията се повтаря многократно и няма обективни причини и аргументи в полза на този, когото всички чакат, то това е знак за проява на неуважение. Освен това е подсъзнателна атака на чуждите граници на компромис и желание за налагане на собствени правила, принуда останалите да се съобразяват с неговия ритъм, график и предпочитания. В дадения случай, лекомисленото отношение към закъснения е признак на латентна надменност и пренебрежение” „е, какво толкова, ще почакат!”. Възможно е такъв човек просто да не цени взаимоотношенията с тези, които го чакат. Съветът към него е да се поставя по-често на мястото на чакащите.
7. Бунтуваме се
Често, причина за системните закъснения е нежеланието да се подчиняваме на правила и изисквания. Такива хора в детството си често са си патили от родители или учители за закъснения и прочие дребни нарушения. Докато тези, които са дошли навреме гледат укорително часовника си, в душата на закъснелия припламва огънят на тийнейджърското бунтарство и борбата със самоконтрола. Това проточило се юношество се изразява в пасивна агресия и неприемане на строгите правила на другите. Това също е и желанието да се чувстваш свободен да се разпореждаш сам с времето си. Хората, склонни на такива разсъждения просто трябва да започнат да се отнасят по-простичко към действителността и да проумеят, че никой не възнамерява да контролира живота им, тъй като му е най-важно да се грижи най-вече за собствения си живот.
И накрая, каквато и да е причината, закъснението е навик, който подлежи на превъзпитаване и изкореняване.