Умрял един стар цар. Единственият му син наследил престола. Той осъзнавал невежеството си и свикал най-учените хора в царството си. Накарал ги да обиколят света и да му доставят цялата мъдрост от онова време. След 16 години те се завърнали, натоварени с книги на различни езици. Царят си дал сметка, че цял един живот не би му стигнал, за да изчете, научи и разбере всичко. Помолил своите книжовници да прочетат книгите вместо него, да извлекат същината и да съчинят за всяка от науките по един достъпен труд.
Минали още 16 години, докато учените подготвили за царя библиотека, съставена само от съкратените съдържания на книгите, съдържащи цялата човешка наука и мъдрост. Царят бил остарял и разбрал, че няма да му стигне времето да прочете и усвои всички трудове. Изискал от учените да напишат по една глава за всяка наука, която да разказва основното. Минали 8 години. Изморен и болен, царят пожелал всеки бързо да сведе своята статия до едно изречение. За тази задача били изразходени още 4 години.
Накрая била съставена една-единствена книга, която съдържала по едно изречение за всяка наука и за всяка мъдрост на света. Умиращият цар повикал при себе си най-стария съветник, който му донесъл творението:
- Кажи ми едно изречение, което обобщава цялото това знание, цялата тази мъдрост. Едно-единствено изречение, преди да умра!
- Ваше величество – рекъл съветникът - цялата мъдрост на света се свежда до две думи: „изживей мига“.