Всички говорят за важността на прошката, всички искат прошка, всички търсят прошка. За да продължат напред, за да се примирят, за да обичат повече. Но повечето хора забравят да погледнат навътре в себе си и първо от себе си да поискат и да си дадат прошка.
Често това се оказва един от най-трудните въпроси, но и най-омаловажаваните процеси, защото явно хората смятат, че няма нужда да прощават на себе си. А истината е, че ако не сме способни да простим на себе си, не можем да простим истински и на другите.Ако искаме да живеем щастливo, да познаваме себе си, да обичаме себе си и другите, трябва първо да си простим за нещата, които не са били правилни, за нещата, които сме правили и за тези, които не сме успели да направим, а сме искали.
Прошката към себе си започва с приемане и любов към цялата ваша същност. Това са двата основни фактора, които ще ви отведат към себепознанието. Когато се сърдите на самите себе си, вашата същност остава заключена в подсъзнанието ви и не може да се прояви.
Когато приемете себе си с всички недостатъци, грешки и желания и когато ги обикнете, тогава ще освободите истинската си същност. Обикнете ли и простите ли на себе си, ще можете да простите на другите с лекота.