Има ли научно обяснение за човешкия мързел? Какво ни прави такива и защо някои са по-мързеливи от други? Дали причината за мързела не се крие в нашите гени?
Посветеният на разбулването на тайните на науката YouTube канал Asap Science има отговори на тези въпроси.
Еволюцията е пригодила мозъците и телата ни да отвръщат положително на естествените възнаграждения — храна, секс, даже тренировки. Да, тренировки. Удоволствието, което изпитваме, идва предимно от допаминовата система в мозъка ни, която предава тези съобщения към цялото тяло и в крайна сметка служи, за да подсигури оцеляването на вида ни, обясняват двамата канадци Мичъл Мофит и Грегъри Браун, създатели на Asap Science.
За много хора удоволствието от упражненията може да стане толкова пристрастяващо, колкото храната и секса. Но въпреки, че всички искаме храна и секс, много хора имат проблем с желанието за физическа активност, въпреки че то играе важна биологична роля.
Учени, провеждали изследвания върху мишки, са открили интересна генетична зависимост. След като разделили мишките на две групи — такива, които избирали да бягат на колелото повече и такива, които решавали да не тичат толкова — разликата била очевидна в потомството им. След 10 поколения бягащите мишки тичали на колелото 75% по-често от другата група, а след 16 поколения те пробягвали по 7 мили на ден в сравнение с обичайните 4 мили, продължават с обясненията канадците, цитирани от сп. „Обекти“.
Изглежда мотивацията им за физическа активност е била генетична. Всички наследяваме от родителите си гени, които играят ключова роля в развитието на мозъка ни — някои от тях могат да ни накарат да копнеем за активност. Мозъците на бягащите мишки имали по-голяма допаминова система и зони, които отговарят за мотивацията и възнаграждението. Те изпитват нужда от активност. В противен случай мозъците им реагират като на наркотично зависими, които са лишени от кокаин или никотин. Те са генетично пристрастени към бягането.
Наследяваме гени, свързани с различни черти на характера — от импулсивност до склонност към отлагане, работна етика и чист мързел. И се оказва, че мързелът за физическа дейност може да е свързан с „ген на излежаването” — или по-скоро на мутация в нормален ген, който регулира степента на активност. Този ген е отговорен за един определен тип допаминов рецептор. Без него ще предпочитате да си седите и да вършите по-малко работа от тези, които имат правилно функциониращ ген.
Истината е, че желанието да сте активни може да не зависи изцяло от вас, но има и множество външни фактори, които играят роля в това. Което значи, че не сте обречени на мързелив живот. Въпреки че промените може да са много трудни за някои, знанието е сила. Ако мислите, че сте генетично мързеливи, станете от дивана и се борете с ДНК-то си. Накрая мозъкът ви ще ви възнагради.