Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато дойде времето за следващия ѝ полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и докато четяла, до нея седнал млад мъж. Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема бисквити от пакета, който стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила:
"Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо."
Всеки път, когато жената вземала бисквита, мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала само една бисквита, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила:
„Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!”
Скоро жената с облекчение чула, че обявяват полета ѝ. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където стоял безсрамният крадец. След като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснения обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата ѝ.
- Боже мой! - Помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекалено късно, за да се извини на младежа! Оставало ѝ само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време заклеймявала!
***
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така. Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях, да се усъмним в собствените си предположения.
Из "Скритият дар",
Джериес Авад