Свикала Смъртта своите най-верни слуги и им заявила:
- Решила съм да поставя царската си корона върху главата на онзи от вас, който най-много ми е служил.
Изправил се Гладът, поклонил се и казал:
- Короната се пада на мен. Аз моря малко и голямо. Не чакам да му дойде времето. И правя това откакто свят светува.
- Твоето е нищо, - възразила Войната. – Толкова често в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва да е за мен.
- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Аз покосявам всички хора, като мухи, откъдето и да мина. Села и градове пустеят заради мен. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната.
Рекла тогава Смъртта:
- Вие сте добри и верни служители. Вярно е, че вие морите, но вашият смърт плаши хората и те бягат от вас. Но има един, при когото хората идват доброволно. Той ги забавлява. Той ги весели. И през това време, когато си мислят, че се наслаждават от живота, той ги опропастява и излага на риск. Когато се самозабравят им слага ножове в ръцете и те се убиват един друг. След това трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя.
Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.
- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.