Живяла някога жена, която чула за съществуването на Небесният Плод. Пожелала да го притежава. Попитала един дервиш, когото ще наречем Сабар:
- Как да намеря този плод, за да постигна моментално познание за вечната истина?
- Бих те посъветвал да станеш моя ученичка, казал дервишът. Но ако решиш да не последваш съвета ми, ще трябва да пътуваш дълго и неуморно по света, за да търсиш този плод.
Тя напуснала дервиша и потърсила друг учител, Ариф Мъдрият, после намерила Хаким Магът, после Мазуп Лудия, Алим Учения и много много други… Така изминали тридесет години в търсене. Най-накрая тя пристигнала в една градина. В нея растяло Небесното Дърво и на неговите клони бил Небесният Плод. Точно зад дървото стоял Сабар, първият дервиш:
- Защо не ми каза на първата ни среща, че ти си Пазителят на Небесния Плод? - го попитала тя.
- Защото трябваше да извървиш дългия път до Небесния плод. Няма моментално достигане до него. – отговорил Пазителят. Освен това трябва да знаеш, че Небесното Дърво произвежда плод само един път на тридесет години и тридесет дена.