Възрастен мъж от Чили изненада света, след като официално бе потвърдено, че той е на невероятните 121 години. Това го прави най-възрастния жив човек на планетата, пише британското издание Express.
Според личната му карта Селино Вилянуева Харамильо е роден през далечната 1896 г., 4 години преди настоящата официална рекордьорка по дълголетие, вписана в Книгата на рекордите на Гинес — 117-годишната японка Наби Таджима.
Произходът на дълголетника, наричан почтително Дон Селино, е забулен в мистерия. Той се появил преди повече от 20 години, в дома на Марта Рамирес, която по онова време била на 63 години. Добрата жена се съгласила да приюти бедния 99-годишен мъж, останал без нищо, заради пожар, изпепелил дома му и всички негови лични вещи, сред които и оригиналното му свидетелство за раждане.
Дон Селино, който е почти напълно сляп и глух и не може да се движи без чужда помощ, никога не се е женил и нямал роднини, при които да отиде.
Рамирес мислела, че съвместното им съжителство няма да продължи дълго, имайки предвид здравословното състояния на дон Селино и напредналата му възраст. Нейният дългогодишен гост обаче, изненадал всички и 22 години по-късно, столетникът все още живее в дома на госпожа Рамирес, която сега е на 85 години.
Това лято Дон Селино отпразнува своя 121-ви рожден ден.
Мистерията около рождената му дата е била разбулена наскоро, след като проверка на чилийската статистическа служба, потвърдила възрастта на стареца. Според официалните документи той е роден на 25 юли 1896 г. в град Рио Буено, на около 30 мили южно от град Валдивия.
"Проверявайки нашите архиви, попаднахме на родения на 25 юли 1896 г. Селино Вилянуева Харамильо, който е все още е жив", заяви Жаклин Салинас, служител в демографския отдел в статистическата служба на Чили.
Информацията за живота на Дон Селино е оскъдна. Подробности за младостта му е почти невъзможно да се разберат, тъй като комуникацията с него е много трудна. Онова, което се знае със сигурност е, че той цял живот е бил селскостопански работник. Когато обаче навършил 80 г. бил освободен от тогавашния си работодател. Останал с малка пенсия и без собствен дом, Селино се установил в малка порутена барака с мръсен под и камина в средата, в близкото крайбрежно село Мехуин. Трудният му живот станал още по-нещастен, когато при инцидент скромният му дом и всичко в него било изпепелено, а той едва не се простил с живота си.
След това бил приютен в дома на Рамирес, с която живее и до днес.