Необичайно откритие за влиянието на алкохола върху хората, са направили група норвежки лекари от института за обществено здраве в Осло.
Според изследването им, публикувано в списание PLoS One, употребата на големи количества алкохол увеличава риска от инфаркт и други смъртоносни болести на сърцето и кръвоносните съдове при бедните, но не и при богатите.
През последните години се появяват все повече научни доказателства, че продължителната употреба на алкохол, освен че води до цироза на черния дроб и нарушения в работата на мозъка, има и редица други изключително тежки последици за човешкото здраве.
В едно изследване публикувано миналата година, учени установиха, че злоупотребата с алкохол увеличава вероятността за развитието на седем вида рак и води до редица проблеми, свързани с работата на белите дробове. Според тях това се дължи на нарушения в циркулацията на азотен оксид в организма, причинени от алкохола.
Ерик Дегеру и колегите му от Норвежкия институт за обществено здраве, проверили как употребата на големи количества алкохол влияе върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове на хората, наблюдавайки здравословното състояние на около 200 000 норвежци през последните 50 години. Работата им се фокусирала най-вече върху различните неблагоприятни фактори, като консумирането на нездравословна храна, цигарите и алкохола,и как те могат да променят начина, по който алкохолът влияе върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове.
По време на изследването обаче ,работата им неочаквано тръгнала в друга посока, когато забелязали необичайна зависимост между финансовия статус на участниците и влиянието, което алкохолът оказва върху тях. Учените констатирали, че употребата на големи количества спиртни напитки драстично увеличава вероятността от преждевременна смърт от инфаркт, атеросклероза и други проблеми със сърдечно-съдовата система при по-бедните, въпреки, че те средно употребявали по-малко алкохол, в сравнение с по-заможните.
От друга страна, те открили, че умерена консумация на алкохол намалява риска от смърт от сърдечно-съдови заболявания, като отново този благоприятен ефект бил по-силно изразен при богатите хора (33%), отколкото при бедните (18%).