По време на разкопки в египетския град Александрия, археолози откриха мистериозен черен саркофаг с огромни размери. Учените все още не знаят кой или какво се намира вътре, но предполагат, че тази находка е на повече от 2 хиляди години, пише британският вестник Mirror.
Саркофагът е най-големият в историята на археологията. Той е направен от черен гранит и е с размери 265 см дължина, 165 см ширина и 185 см височина. Първоначалните предположения на експертите са, че той датира от времето на Птолемеите, но би могъл да се окаже и много по-стар.
Огромният, 30-тонен обект е бил открит на повече от 4 метра дълбочина, в началото на месеца.
До него имало бяла глава от алабастър и учените предполагат, че тя може да изобразява човека, погребан в саркофага.
Необичайният саркофаг незабавно привлече вниманието на всевъзможни любители на мистерии и конспирации, като според някои от тях в ковчега лежи тялото на нефилим*.
Скептиците и реалистите обаче са на мнение, че обяснението за огромните му размери е, че собственикът на гробницата е имал огромно его.
Друга интересна подробност около саркофага е, че слоят на разтвора между капака и самия саркофаг е недокоснат, което показва, че никога не е било отварян. Тази информация още по-силно разпали ентусиазма на онези, които вярват в теорията за нефилима.
Древната история на Египет обаче, изобилства от примери за хора с огромни размери. Те са описвани в текстове, изобразявани в изкуството, а днес археолозите откриват и техните погребани останки. За много от тези "великани" обаче, не се знае нищо, защото са се криели от обществото.
Най-яркият пример за човек-гигант е последният владетел на Втората династия на Египет — фараон Khasekhemui, управлявал ок. 2690 г. пр.н.е. Той е бил висок около 2 метра и половина.
Откритието е направено, по време на подготвителни работи за изчистване на терен, на който щяла да се строи нова сграда.
Според законодателството на Египет е необходимо да се извърши археологическа проверка на всички обекти, предназначени за строителство.
*За тези митични създания се говори в Стария завет, където са описани като деца на „синовете Божии“ и „дъщерите човешки“ във времето преди Потопа. В зависимост от превода и тълкуванието на думата "нефилим", тези същества се разглеждат като полухора-полуангели или като паднали ангели, тайни шпиони на Бог, които проучват и наблюдават случващото се на земята. Независимо от прочита обаче, навсякъде нефилимите са описвани като огромни хора - исполини.