Великденският заек е един от задължителните образи, които отдавна се свързват с Великден в Западна Европа и в САЩ. Днес, великденският заек е успял да се разсели навсякъде по света, дори и на места, където никога не е бил част от културата и традициите на празника.
Мнозина сигурно се питат как така този скоклив приятел, който определено не снася яйца, но по Великден ги разнася насам -натам с кошница, е успял да заеме централно място в отбелязването на празника?
Може би на този въпрос може да отговори Кейти Едуардс, директор на Института за интердисциплинарни библейски науки (Sheffield Institute for Interdisciplinary Biblical Studies (SIIBS) към Университета в Шефилд, със своята статия, публикувана в списание Conversation.
Всъщност, зайците имат много по-дълбока връзка с отбелязването на Възкресение Христово, отколкото повечето от нас подозират.
Символът на кръга с трите диви зайци, свързани един с друг чрез своите уши, има доста интересна връзка с христианството и може да се открие в редица християнски църкви по цял свят. Разновидности на този древен символ са откривани дори в далечни дестинации като Китай. Неоспоримото му присъствие като символ обаче, не дава никакви следи за смисъла и значението му в християнството и, както много други подобни символи, кръгът с трите заека си остава загадка. И все пак зайците се споменават и в библията.
Левит 11:3 “дивият заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас". В християнското изкуство обаче, дивият заек често се свързва с прераждането и възкресението.
Дивите зайци също така се свързват от векове с Мария, майката на Исус. Асоциациите между тях и непорочното зачатие идват от факта, че дивите зайци (в повечето случаи погрешно обединявани с питомните зайци) са в състояние да произведат второ поколение докато все още са бременни с първото.
Картината на Тициан "Девата със заека" обрисува тази връзка. Мария държи заек на преден план, показвайки по този начин своята непорочност и плодовитост. Заекът е бял, за да внуши нейната чистота и невинност.
Като се остави настрана сексизма на Хефнър, репутацията на зайчетата като плодовити означава и че са използвани като символ на плодовитостта от векове и това е започнало да се свързват с пролетта.
Митът за Остара става популярна теория за произхода на Великденския заек, въпреки че е спорна. Асоциацията между Великденския заек и Остара изглежда започва с монаха-учен от 8 в. Беда Достопочтени и неговата творба "The Reckoning of Time". В нея Беда казва, че английската дума “Easter” идва от “Eostre” (Остара) или "Ēosturmōnaþ"(еквивалент на април), който е празнуван от англосаксонците в чест на Остара. Друго историческо доказателство, потвърждаващо това изявление, няма.
През 18 в. германски имигранти взимат обичая за Великденския заек със себе си при пристигането си в САЩ и до края на 19 в. в сладкарниците в източните американски щати вече се продавали бонбони с форма на заек, прототипи на съвременните шоколадови зайчета.