Често наричаме кучетата "най-добрите приятели на човека" и може би има защо.
Една история от Монголия е поредното доказателство на този постулат. Лоялно куче, чакало 80 дни завръщането на своя стопанин, който обаче бил загинал в автомобилна катастрофа.
Верният другар не мръднал от мястото, на което се случил инцидентът - натоварен път в град Хох Хот, провинция Вътрешна Монголия.
Таксиметров шофьор разказва как кучето чакало на същото място, на което собственикът му загинал на 21 август 2018 г.
Скърбящото животно, прекарало на фаталното място над 80 дни, плени сърцата на онлайн общността в Китай.
Китайският уебсайт Pear Video съобщи, че кучето можело да бъде видяно, да стои на пътя всеки ден, след трагичната съдба на собственикът му.
Шофьор на такси разказва, че хората се опитвали да помогнат, но всеки път кучето бягало от тях.
"Шофьорите често дават на малкото куче късчета храна, но всеки път, щом някой от нас се приближи, то бяха настрана", разказва той.
„Връзката на този собственик с неговото куче е била много дълбока. След смъртта му, това малко куче току-що остана тук като охрана. Всеки ден е на пътя, аз винаги го виждам. Връзката между човека и кучето е толкова силна", споделя още таксиджията.
След появата на видеото в китайските социални мрежи, той бързо набира популярност и започва да се разпространява и из други социални мрежи, превземайки Twitter и Facebook, а потребители от цял свят коментират "лоялността" на кучето и му се възхищават.
Това не е първото куче, което трогва хората с верността си и всеотдайната си любов към своя господар.
През 2018 г. потребителите на друга китайска социална мрежа Pear Videoостанаха потресени от привързаността на куче, на име Хионг-Хионг, което чака търпеливо на гарата своя стопанин да се прибере от работа.
Няма как да пропуснем да споменем и кучето акита - Хачико, което става известно през 20-те години на миналия век. Историята на японското куче, като всеки ден ходи на гарата, за да чака своя човек да се прибере, дори е увековечена на лента. Хачико ходи всеки ден на гарата в продължение на 9 дълги години, надявайки се, че собственикът му ще слезе от влака.