Бащите на момичета обичат жените си повече, по-грижовни са и любвеобилни

Бащите на момичета отчитат по-висока привързаност, удовлетвореност и ангажираност към своите партньорки в сравнение с бащите на момчета. Това показва изследване на учени от университета „Рътгърс“, обхванало общо 1694 родители.

Авторите обединяват данни от три отделни проучвания, които проследяват семейните отношения от периода преди раждането до няколко години след появата на детето. Резултатите показват, че разликите в поведението на бащите се появяват още при прехода към родителството.

Мъжете с дъщери съобщават за по-силна емоционална връзка със своите партньорки, по-голямо доверие и по-висока удовлетвореност от отношенията. Майките на момичета също посочват, че получават повече обич, насърчение, подкрепа и справедливо отношение от бащите.

Според анализа този ефект е най-изразен през ранните години от живота на дъщерята. С напредването на възрастта ѝ разликата между бащите на момичета и момчета постепенно намалява, основно защото подкрепата от бащите на синове се увеличава.

При майките не е установена сходна зависимост между пола на детето и отношението им към партньора. Това кара изследователите да предположат, че наблюдаваният модел е специфичен за бащите.

Едно от възможните обяснения е, че раждането на дъщеря засилва стремежа на мъжа към стабилна семейна връзка. Авторите допускат, че надеждното и подкрепящо поведение на бащата може да служи като модел за бъдещите представи на момичето за партньорство и мъжка ангажираност.

„Резултатите показват, че дъщерите могат да влияят не само върху начина, по който бащите изпълняват родителската си роля, но и върху инвестицията им в романтичната връзка“, посочва водещият автор Кристъл Дуарте.

Учените разглеждат и възможността роля да играят биологични или социални механизми. Раждането на момиче би могло да засили защитното поведение и чувството за семейна отговорност, но проучването не доказва конкретната причина за наблюдаваните различия.

Авторите предупреждават, че резултатите не означават, че всеки баща на дъщеря е по-грижовен партньор от всеки баща на син. Данните показват средни зависимости в изследваните групи, върху които могат да влияят още качеството на връзката, семейната среда, културните нагласи и икономическото положение.

Отделни изследвания разглеждат и ролята на характерния бащин хумор. Според специалиста по хумор Марк Хюе-Кнудсен от Орхуския университет т.нар. „татковски шеги“ могат да помогнат на децата постепенно да свикнат с чувството на неудобство и да развият по-добър емоционален самоконтрол. Той обаче подчертава, че шегите трябва да останат добронамерени и да не преминават в подигравки или унижение.