Египет е до болка известен с Хеопсовата пирамида в Гиза и със своите луксозни курорти на Средиземно и Червено море. Често обаче, най-внушителната гледка в страната бива пренебрегната.
Тя може да бъде открита в Национален парк Бяла пустиня. Защитената територия в падината Фарафра в Западен Египет е истинско съкровище и природно чудо.
Хората, пътуващи по тази странна земя, често имат чувството, че са попаднали на друга планета, въпреки че са само на пет часа с кола от Кайро, съобщава CNN.
Пътуванията до Западната пустиня на Египет стават все по-популярни сред местните и чужди туристи. Там те често се отдават на занимания като разбиване на дюни, каране на сърф по пясъка, колоездене и каране на каяк в близкия оазис Бахария.
„Бялата пустиня е много по-различна от което и да е друго място на планетата. Веднъж опитали приключенския туризъм тук, те се връщат отново с приятелите си. За да могат и те да го преживеят“, казва Зиад Омран, съосновател на приключенска туристическа компания.
Пътуването до Бялата пустиня обикновено започва с посещение на място, което е пълна нейна противоположност – Черната пустиня. Тя се отличава с безброй уникални планински вериги. Всяка от тях е покрита с черни камъни, изхвърлени от вулкани преди милиони години, от където идва и името на пустинята.
След изкачване на някой от върховете става ясно, че целият район е лишен от признаци на живот, с изключение на единствения път, който се простира в далечината. Това, обаче, не е пътят, който води до Бялата пустиня.
Стигането до парка изисква съсипването на гумите на джип 4х4 и преминаването през дюни в пустинята под странни ъгли. Карането на зиг-заг и спускането по дюните е спиращо дъха преживяване, което отстъпва единствено на гледката, която се открива към Бялата пустиня.
Секунди след като пристигнете там, в главата ви изникват безброй въпроси, свързани с мистериозния ѝ произход и зловещата ѝ красота. Направо не е за вярване, че това място някога е било море или океан и че единственото останало свидетелство за това са няколко калцирани варовикови скали, изваяни с времето от вятъра и пясъка.
Тези абстрактни варовикови форми сякаш променят цвета си в зависимост от това коя част на деня е – от ослепително бяло към кремаво до златисто-кафяво.
Между масивните скални формации в долината Агабат се намира мек пясъчен хълм, идеален за каране на пясъчен борд. По-труден за завои и по-бавен от спускането по сняг, този „спорт“ все пак носи достатъчно тръпка на желаещите да опитат. Единственият минус е, че няма лифт и катеренето нагоре по хълма е доста изтощително.
Когато слънцето залезе, пустинята напомня на всички, че това е земя на крайности и с всеки изминал час след залеза трябва да се облекат няколко допълнителни слоя дрехи.
След като вдигнат лагер, местните бедуини приготвят на посетителите автентична традиционна вечеря на огън. Екзотичният аромат на храна често привлича вниманието на някои от другите малобройни обитатели на пустинята – очарователните пустинни лисици фенек.
Заради липсата на каквито и да било светлини през нощта, гледката към звездите през нощта е изключително ясна. Мястото е едно от най-подходящите на планетата за наблюдение на Млечния път в цялата му прелест.
Когато се появи луната, ярката светлина се отразява в скалистите повърхности и им дава синкав оттенък, който осветява парка. Изследователите през нощта трябва да бъдат много внимателни и да си носят фенерчета, защото много лесно могат да се изгубят.
Сутринта изгряващото слънце може да събуди и най-дълбоко заспалите, преди да си тръгнете си струва да се разходите до някои от най-ценните естествени скулптури в парка, наподобяващи животни или растения.
След като напуснат парка, повечето посетители пътуват около час до оазиса Бахария. Сред популярните атракции там е изкачването на Английската планина, наречена така заради останките от британски военен пост от Първата световна война.
От върха се открива великолепна 360-градусова гледка над целия оазис, включително гъстите гори от фурми и маслинови дървета. Там има и предизвикателен маршрут за ентусиастите по планинско колоездене.