Преди около 80 милиона години в плитко вътрешно море, разделяло някога Северна Америка на източна и западна суши, страховито 10-метрово влечуго с мощни челюсти и невероятна сила на захапката владее обитанията и е признато за един от върховните хищници, предаде Ройтерс.
Десетки милиони години по-късно този гущер, властвал над древните морета тогава, когато динозаврите доминират на сушата, се сдобива с прякор, който означава Челюсти на смъртта.
Актуален анализ на вкаменелости на страховитото влечуго, публикуван в сп. "Journal of Vertebrate Paleontology", определя, че то заслужава да бъде причислено към нов род мозазаври въз основа на някои уникални скелетни и челюстни характеристики.
Преди страховитото създание от периода креда е било класифицирано като вид прогнатодон (Prognathodon stadtmani). Заради различията му с другите видове прогнатодони, Джошуа Лайвли - куратор по палеонтология в музей в Юта, САЩ, му дава новото научно наименование Gnathomortis stadtmani. Прозвището произлиза от гръцката и латинската думи за "Челюсти на смъртта".
След изчезването на други морски влечуги като ихтиозаврите и плиозаврите, мозазаврите "тероризират" древните океани.
"През последните 15 милиона години от съществуването на динозаврите, мозазаврите изпълняват различни роли в океаните. Някои специализират в храненето с миди, други - с риби. Срещат се и микрохищници, способни да разкъсат всичко с по-скромен размер от техния. Именно такъв е бил и този вид мозазавър. Ако някое създание е било дълго шест метра, то най-вероятно е влизало в менюто на Челюсти на смъртта", обяснява Лайвли.
Менюто на страховития гущер е включвало морски костенурки, риба, акули и други морски влечуги, включително и по-дребни мозазаври.
Представителите на вида Gnathomortis stadtmani са съжителствали с по-едри мозазаври, като например 14-метровия тилозавър, но са имали по-мощни челюсти от тях, допълва Джошуа Лайвли. "Името Челюсти на смъртта напълно подхожда на тези страховити създания", казва специалистът.