Република Корея два пъти е настоявала с ноти Виолета Сечкова да стане неин почетен консул посочва българското Министерство на външните работи, предава Клуб Z.
По повод решението на правителството от 13 януари да направи бившата телевизионна водеща почетен консул на далекоизточната държава в Пловдив, МВнР уточнява, че Южна Корея е изпратила ноти първо на 9 юли 2020 г., а след това на 29 октомври 2020 г. Първият път документите са били върнати заради дребни неточности - пропуски за данните за кандидатката, за консулския ѝ окръг и за адреса на нейната канцелария.
Нотите са подписани от министъра на външните работи на Република Корея Канг Кьонг-хуа, която пише до Външно, че има "пълно и специално доверие в способностите и почтеността" на Виолета Сечкова.
В дипломатическата практика почетните консули се предлагат от държавата, която ще представляват, и само при крайни обстоятелства не биват одобрявани от държавата домакин. Те не получават възнаграждение, но се ползват от частичен дипломатически имунитет. Имат право да ползват за служебни цели автомобил с червени дипломатически номера. Имат имунитет в канцелариите си и при изпълнение на служебни задължения. Осигуряват сами работните си помещения, но могат да събират такси за консулски услуги.
Почетните консули имат по-скоро представителни функции, като целта им е да насърчават икономическите и културните връзки между двете държави. Към тях могат да се обръщат за съдействие граждани на назначаващата ги страна. Обикновено почетните консули са местни граждани (в случая - българи), които са установили добри връзки с чуждата държава.
У нас има около 60 почетни консули. Сред по-известните са бившата приятелка на Цветелина Бориславова (Исландия), издателят и бизнесмен Иво Прокопиев (Канада), Саша Безуханова (Люксембург), Борислав Дионисиев (Малдиви), ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София Стоян Денчев (Оман) и др.