Учени извлякоха най-старата известна ДНК от кътниците на мамут, живял на територията на североизточен Сибир преди 1,2 милиона години, съобщиха БТА и Ройтерс.
Зъбите, от които е извлечена и секвенирана ДНК, са от три мамута. Те са се запазили в пермафроста. Някои от останките са намерени през 70-те години на миналия век, но чак съвременната технология е дала възможност да бъде извлечена ДНК.
Най-старият от трите зъба е открит край р. Крестовка. Той е на 1,2 милиона години. Вторият от поречието на Адича е на около един милион, 1,2 милиона години. Третият е бил близо до р. Чукоча. Той е най-млад - на около 700 000 години.
"Това е най-старата откривана ДНК" - заяви еволюционният генетик Лове Дален от Центъра по палеотногенетика в Швеция.
Досега най-старата ДНК беше от кон, живял на територията на канадски Юкон преди около 700 000 години. За сравнение видът ни Хомо сапиенс се е появил преди около 300 000 години.
Извлечената ДНК е била деградирана на много малки късчета и специалистите са секвенирали милиони свръхкъси отсеци, за да свържат геномите.
Повечето знания за праистрическите създания са от изследвания на фосили. При тях обаче има граници, особено за генетичните връзки и черти. Древната ДНК може да запълни такива празнини.
Специалистите са сравнили тази най-древна ДНК с образец от мамут, живял много по-скоро. Мамутът от Крестовка е от досега неизвестна родословна линия, отделила се преди повече от 2 милиона години от тази, довела до появата на вълнестия мамут. Изглежда тези мамути са били първите, мигрирали от Сибир в Северна Америка по съществуваща тогава суша преди около 1,5 милиона години. Вълнестите мамути са мигрирали преди около 400 000 до 500 000 години.