ДНК анализ на потомък на Христофор Колумб пренаписва биографията му

Ново ДНК изследване на останки, принадлежащи на преки потомци на Христофор Колумб, поставя под съмнение една от най-утвърдените исторически версии за произхода на мореплавателя и откривателя на Америка.

В продължение на векове историците приемат, че Колумб е роден в Генуа, Италия, и произхожда от скромно семейство, преди да убеди католическите монарси на Испания да финансират експедицията му през Атлантическия океан през 1492 г.

Предварително научно изследване на лабораторията Citogen и Университета „Комплутенсе“ в Мадрид обаче предполага, че Колумб може да е имал благороднически корени от Галисия в Северозападна Испания. Според учените генетичните връзки водят към влиятелната аристократична фамилия Сотомайор.

Родът Сотомайор е сред най-могъщите благороднически фамилии в средновековна Галисия, със значително политическо и военно влияние през XV век. Това рязко контрастира с досегашната теория, че Колумб произхожда от обикновено италианско семейство.

Изследователите посочват, че ДНК анализите насочват към Педро Алварес де Сотомайор, известен още като Педро Мадруга — влиятелен галисийски благородник от XV век — като вероятен прародител в семейната линия на Колумб.

Откритието е резултат от анализ на останките на 12 души, погребани в семейната крипта на графовете на Гелвес в Испания. Учените обясняват, че криптата съдържа най-голямата концентрация на преки потомци на Колумб, включително и неговата внучка.

По време на изследването специалистите установяват генетична връзка между двама души без известна историческа родствена връзка. Единият е Хорхе Алберто де Португал — третият граф на Гелвес и документиран потомък на Колумб. Другата е Мария де Кастро Хирон де Португал — галисийска благородничка, свързана с едни от най-влиятелните аристократични фамилии в Испания.

Чрез анализ на над 10 000 генетични маркера и компютърен модел, проследяващ 16 поколения, екипът стига до извода, че Педро Мадруга е най-вероятният общ прародител. Изследователите използват т.нар. „виртуален тест с изключване“, при който благородникът е премахнат дигитално от родословното дърво. След това генетичната връзка между потомците изчезва напълно, което според учените потвърждава ключовата му роля в родовата линия.

Авторите на изследването обръщат внимание и на редица исторически съвпадения. Педро Мадруга изчезва от историческите документи около 1486 г. — приблизително по същото време, когато Христофор Колумб се появява в двора на католическите монарси Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски.

Учените отбелязват още, че в писмата и текстовете на Колумб се откриват езикови особености, характерни за галисийско-португалския език. Части от неговия герб също напомнят символи, свързвани с фамилията Сотомайор.

Допълнителният генетичен анализ показва, че потомците, погребани в криптата, са близки до популации от Северна Испания и имат връзки както с рода Сотомайор, така и с благородническата фамилия Зунига от Навара.

Въпреки това изследователите подчертават, че доказателствата остават косвени, тъй като анализът е базиран на ДНК на потомци, а не на самия Колумб. Според екипа резултатите все още се нуждаят от независимо потвърждение.

Повечето историци продължават да приемат версията, че Колумб е роден в Генуа, позовавайки се на негово завещание от 1498 г., в което сам определя Генуа като свое родно място. Поддръжниците на испанската теория обаче смятат, че мореплавателят може умишлено да е прикривал произхода си.

Изследователският екип вече привлече международно внимание през 2024 г., когато след близо 20 години анализи потвърди „с абсолютна сигурност“, че човешките останки, погребани в катедралата в Севиля, принадлежат на Христофор Колумб, починал през 1506 г.

Христофор Колумб отплава от испанското пристанище Палос на 3 август 1492 г. с корабите „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“ в търсене на морски път към Азия. На 12 октомври експедицията достига острови в днешните Бахами, а по-късно Колумб достига Куба, която погрешно приема за част от Азия.

По време на следващите експедиции испанците установяват контрол над новите територии, а колонизацията води до тежки последици за местното население, включително масова смъртност сред народа таино в Карибския регион.