Бенито Мусолини е обожаван от италианците, а лидерите на страните по света се отнасят с уважение към него. Уинстън Чърчил го нарича „римски гений“ и дори Махатма Ганди го хвали за страстната му любов към народа му.
На диктатора не му липсва и женско внимание.
Клара Петачи, наследница на богато семейство, е влюбена в Мусолини още като тийнейджърка. Когато през 1926 г., лудата ирландска аристократка Виолет Гибсън го прострелва с револвер, куршумът само леко одрасква носа му. Тогава Клара е 14-годишна ученичка. Тя е шокирана от новината и пише емоционално писмо до Мусолини: „О, Дуче, защо не бях с теб? Не бих ли удушила тази смъртоносна жена?". Разбира се, Клара не е единствената.
Много жени го намират за изключително привлекателен.
През 1926 г. съпругата на Уинстън Чърчил, Клементин, пише на Дучето, че той е „изключително любезен: много величествен, с очарователна усмивка и много красиви златистокафяви пронизващи очи." Въпреки това Мусолини се отнася към жените по ужасяващ начин.
Още като младеж е редовен посетител на публичните домове и по-късно многократно признава, че за да се възбуди, трябва да си представи, че жената в леглото му е проститутка. Единственият начин за секс, който разбира, е изнасилването и сексуалният му апетит е ужасяващ. Има нужда от четири жени на ден, а понякога това стига до дузина случайни любовни авантюри.
Властните дами го плашат
След като идва на власт през 1922 г., подчинените му подреждат купища писма от фенове, сред които има много омъжени жени, и избират най-подходящите кандидатки за постелята на Дучето. Избраните дами са канени в офиса на Мусолини за кратка среща. Сексът с диктатора рядко трае повече от пет минути и той изобщо не се интересува от удоволствието на партньорката си.
Мусолини предпочита жени с по-низш произход, защото властните унижават достойнството му. Когато белгийската принцеса Мария Хосе се опитва да го съблазни на басейн в Рим, събличайки се само по оскъден бански, той признава, че не изпитва сексуална възбуда. Само жените, които му се съпротивляват, предизвикат у него най-силно желание.
Съпругата на диктатора Ракел Мусолини през 1924 г.
Клара Петачи е от почтено римско семейство с добри връзки, обожава Мусолини, но не е готова да легне с него при първото обаждане. За Дучето това е нещо ново. Той е женен за майката на петте си деца Ракел Гуиди и затова кани Клара в резиденцията си през задната врата. Диктаторът и Клара разговарят за спорт и поезия. Клара му признава, че иска да стане шпионин или филмова актриса. После започва да ѝ звъни по десет пъти на ден. Диктаторът иска разрешение от майката Джозефина да стане любовник на Клара. Тя дава съгласието си, добавяйки, че самата мисъл, че дъщеря ѝ ще бъде до такъв мъж, много я успокоява. Клара е лудо влюбена в Мусолини до края на живота си
Огледала на тавана
Джозефина го кани да прекарва нощите в тяхното имение и поставя огледала по стените и тавана на спалнята, за да може Дучето да получи още повече удоволствие от секса с дъщеря ѝ. За да угоди на Мусолини, през 1934 г. Клара се омъжва за своя годеник, лейтенант Федеричи. След медения си месец във Венеция тя се завръща в Рим, в обятията на Мусолини и се любят с животинска страст. Веднъж диктаторът забива зъби в рамото ѝ, оставяйки дълбоки следи, а друг път отхапва парче от ухото ѝ.
През 1914 г. Мусолини се жени за козметичката Ида Далсер, която е три години по-възрастна от него. На следващата година им се ражда син, но бракът се разпада и Ида заплашва да развали амбициозната политическа кариера на Бенито, като разкрие финансовите му машинации. Мусолини я обявява за луда и я затваря в психиатрична болница, където остава до смъртта си 20 години по-късно.
Сношението е кратко
След като анулира брака си с Ида, Мусолини се връща при Ракел и се жени за нея през декември 1915 г. Тя добре осъзнава желанието на съпруга си за жесток и брутален секс с тълпи от различни жени, но няма нищо против. Клара обаче продължава да вълнува ума му.
В края на 1939 г. Мусолини изпраща нейния съпруг в Токио като аташе на военновъздушните сили. Сега Клара е напълно негова, но в същото време нищо не му пречи да има други любовници, включително французойката Магда Фонтание, екстравагантна журналистка. В своя статия тя разкрива част от сексуалните си контакти с диктатора и отбелязва, че сношението с Мусолини е толкова кратко, че тя дори не разбира кога е свършил. Статията предизвиква жесток скандал и тя е уволнена от редакцията.
През 40-те Европа е на ръба на войната и сексът вече не е движещата сила в живота на Дучето. Двамата с Клара решават да избягат в Швейцария, но на езерото Комо са заловени и осъдени на смърт. Телата им са изложени на площада в Милано, където са провесени с главата надолу. Когато Клара е застреляна, тя не носи бельо и за да запази благоприличие ѝ, възрастна жена от тълпата завързва парче плат между краката ѝ, преди да обесят трупа на жената до любимия ѝ.