Силвия Петкова е благословена с много разнообразна и дълбока палитра като актриса, енергия, и естествено присъствие, които струят от нея и на сцената, и от малкия екран, и в киното. Тя реши да напусне "Театър София" наскоро, където изигра много успешни роли, а хлапетата я познават като Пипи, но по телевизията хората ѝ се радват в сериала "Пътя на честта". Гласът ѝ е познат с много от материалите в "Storytel".
Силвия има много непринудено излъчване, веднага те печели, лесно е да те убеди в достоверността на каквото и да било, тя може да е всичко, и сериозна, и смешна, а когато е само Силвия по-често е философски настроена. От съзерцанията я изваждат само любимите ѝ мъже - Зоран и синът им Сива.
Ето какво още разказа за себе си актрисата в интервщ за сайта life.dir.bg:
- Силвия Петкова, макар от едно известно време много хора да ви чувстват близка, покрай факта, че ви виждат често на малкия екран, вие бяхте много харесвана и аплодирана в Храма на Мелпомена, защо напуснахте "Театър София"?
- Десет години съм щатна актриса в този чудесен Театър. Просто дойде момента за промяна при мен. Реших да изляза на свободна практика с намерението да играя повече. Имам много творческа енергия и потенциал, които вярвам, че ще бъдат ползвани по предназначение, когато вече съдбата ми ще е в моите ръце.
- В "Съгласие" играта ви беше отлична, защо спря този спектакъл?
- Любим спектакъл беше за мен "Съгласие". Смислен, дълбок, докосващ, човешки. За съжаление пандемията се оказа проблем, защото на 30% публика, нямаше как според мен да се изплащат хонорарите на няколко от гост актьорите. Ще бъда щастлива ако го възстановим, когато тези трудни за живото изкуство времена отминат.
- Какво ви пазите от капаните на суетата, и оставате така естествена и непринудена?
- Не е съзнателно. Просто съм такава. Живея си живота свободна от чужди изисквания за кое е приемливо и кое - не. Просто съм себе си и онова, което ми е на сърцето ми е на устата. Стремя се действията ми да се подчиняват на моето разбиране за естетика, морал и всичко важно в живота в едно общество.