"Ако държавата си свърши работата - да направи така, че да се събират вноските, които по закон се изискват - 900 млн. лв. ще влязат допълнително в здравно-осигурителния фонд”. Това заяви в студиото на „Здравей, България” по Нова телевизия проф. Генчо Начев - директор на болница „Св. Екатерина”.
„Един от най-сериозните проблеми е този със здравно неосигурените, които са 1,5 млиона души. Защото около 550 000 са в чужбина и те се осигуряват там. Дори на минимална работна заплата от 310 лв. да вземем към осигуряване, това са 450 млн. лв. И ако към тях прибавим още 520 до 580 млн., което държавата трябва да даде в пълен размер, а не дава, за групите, които тя осигурява, 550 да вземем – това са 900 милиона. Ако погледнем - 1% на средната работна заплата, която е малко под 800 лв., ще донесе 440 млн. лв.”, допълни проф. Начев.
Според него проблемът със събираемостта на средствата е на Министерството на финансите, а не на здравното ведомство. „Парите за здравно осигуряване се събират от Националния осигурителен институт, който е към Министерството на финансите”, коментира той и добави, че финансовото министерство трябва да помисли за налагане на санкции за невнасяне на здравно-осигурителни вноски, били те по Наказателния кодекс или чрез създаване на финансова полиция.
„Много възможности има, но не трябва да се оставя проблемът с давенето на давещия се, защото в момента е точно така. Болниците сами трябва да си събират сумите, които трябва да плати касата за неосигурените пациенти. Това е абсурд”, категоричен бе проф. Начев.
Относно идеята вместо здрави вноски хората да разполагат с лични медицински спестовни сметки, проф. Начев коментира: „Това е много хубава идея, но тя е надграждаща идея. Трябва да запазим задължителното здравно осигуряване, което е принцип на солидарността и прави държавата социална, и, разбира се, да има това надграждане. Дали ще са лични вноски, дали ще е доброволно допълнително осигуряване, нишата, която имат тези фондове, трябва да бъде по-голяма”.
Бившият здравен министър обясни, че в момента болниците получават средства на базата на брой записани при тях пациенти. „Това не ги стимулира да увеличат броя на амбулаторно лекуваните болни, да предпазят от хоспитализация хората, за които не е нужно това. Тоест, болниците точат пари от касата за лечение на пациенти, които могат да се лекуват в домашни условия”, добави той.