От 7 до 14 февруари България ще чества Международната Седмица на брака за 12-та година, пише brak.bg.
Седмицата на брака в България има за цел да обедини обществените усилия за насърчаване на брака и семейството и да помогне на двойките по пътя им към изграждане на успешен брак. Тя е вдъхновена и е част от Международната Седмица на брака, която се провежда ежегодно от 7 до 14 февруари, в 29 страни по света.
Седмицата на брака в България празнува здравия брак - доброволният съюз между мъж и жена, които са направили взаимно посвещение един към друг до края на дните си.
Ето и един такъв пример:
63 г. брак празнуват сем. Чолакови тази година
Марин и Ефросина Чолакови ще отпразнуват през тази година своите 63 г. брак, правейки ги една от най-възрастните женени двойки в община Русе. Семейството сключва брак на 14 август през далечната 1960 г. По случай Седмицата на брака те бяха поздравени от Пенчо Милков, като за своето дългогодишно съжителство те получиха и подарък от кмета.
„Семейният ви път е вдъхновение не само за вашите деца и внуци, близки и приятели, а за всички, които имат щастието да ви познават“, обръща се кметът към семейство Чолакови.
Той пожела на възрастната двойка да предава своята мъдрост и любов на по-младите, за да останат тези ценности и за следващите поколения.
Марин и Ефросина са родом от Русе, където прекарват целия си живот, работейки и грижейки се за своите деца и внуци. Срещат се в завод „Найден Киров“, където тя е търговски работник, а той – инженер. Единодушни са, че бракът не може да просъществува толкова години без компромиси един към друг.
„Човек трябва да казва „обичам те“ на своята половинка всеки ден, дори и да е разлял вода по пода, например. Дребните неща, които биха ни подразнили, никога не са толкова важни, стига да си спомняме защо сме избрали този човек за спътник“, съветва баба Ефросина.
През последните 25 години семейството живее в село край Русе заедно със своя любим спътник – кучето Рекс. Там те се радват на обикновен, но спокоен и щастлив живот, а техните деца, внуци и правнуци се грижат за тях, така както възрастните хора са го правили, когато са ги отглеждали.