Всеки от нас рано или късно се сблъсква с въпроси за смъртта и какво се случва, след като тялото ни спре да функционира. Скорошни проучвания, проведени в канадско отделение за интензивно лечение, хвърлят светлина върху мистериозни аспекти на този процес.
Според изследванията мозъчната активност на пациентите е продължила седем минути, след като животоподдържащата им система е била изключена и лекарите са ги обявили за клинична смърт.
Дори когато сърцето спре да бие и тялото спре да се движи, мозъкът продължава да „работи“ на своето ниво.
Д-р Сам Парниа, който е специалист в изследването на смъртта, подчерта важни аспекти на това изследване. Той посочва, че следващата важна стъпка за учените е да разработят начини за наблюдение на мозъчната активност по време на прехода от живот към смърт, съобщава БЛИЦ.
Такива знания могат да помогнат за подобряване на качеството на реанимацията и да предотвратят увреждане на мозъка по време на сърдечно възстановяване.
Изследователите също така отбелязват, че преживяването на смъртта на всеки пациент може да бъде уникално. Хората, преживели сърдечен арест, понякога отключват нови умствени способности и уникални възприятия. Тези събития ни предоставят нова перспектива за природата на живота и смъртта.
Изследването също така потвърждава, че съзнанието може да продължи да функционира дори след сърдечен арест, когато мозъкът е на ръба на смъртта.
Това означава, че съзнанието на човек може да остане активно дори ако мозъкът работи само няколко минути. В резултат на това пациентите могат да преживеят момента, в който са обявени за мъртви, и дори да чуят медицински персонал да говори за това.
Друго изумително откритие е, че някои хора могат да преживеят множество смъртни случаи и прераждания. Това ни предупреждава да не смятаме точния момент на смъртта за окончателен.
Проучването също така анализира подробно какво се случва в човешкия мозък във всяка от седемте минути след смъртта. От спомените от детството до размишленията върху характера и взаимоотношенията, всяка минута има своето въздействие върху съзнанието на умиращия човек.
Един от изследователите, Раджалакшми Тевар, предполага, че първата минута след смъртта може да е време на сърдечност и спомени за най-топлите моменти от живота. След това идват спомени от детството, първите игри и приятели.
Третата минута е посветена на любовта и близките отношения, а четвъртата на моментите на самота. Петата минута представлява спомени за прекрасни моменти от живота, а шестата минута позволява на човек да оцени своя характер и взаимодействия с другите.
Тези открития ни дават нови прозрения за процеса на смъртта и природата на човешкото съзнание.
Те също така подчертават необходимостта от по-нататъшни изследвания в тази област и разработването на нови методи за подпомагане на хората, преживели сърдечен арест, за да направят процеса по-малко плашещ и по-разбираем.