В ново изследване, ръководено от Университета на Ню Мексико, са открити микропластмаси в човешките тестиси. Това проучване, обхващащо тестикуларна тъкан от кучета и хора, предполага, че микропластмасите могат да са причина за намаления брой на сперматозоидите при мъже.
Резултатите от проучването са публикувани в научното списание Toxicological Sciences. Установено е, че микропластмасата в човешките тестиси е била почти три пъти по-голяма в сравнение с тази в тестисите на кучетата. Замърсяването с микропластмаса не е нов феномен, като предишни проучвания са откривали такива частици в човешката кръв, плацента и кърма.
Въздействието на микропластмасите все още не е напълно изяснено, но лабораторните изследвания потвърждават, че те увреждат човешките клетки. Има предположения, че пластмасовите частици могат да предизвикат възпаление, подобно на това при замърсяване на въздуха, или химикалите в пластмасите да нанасят увреждания на организма.
През март медицински специалисти алармираха за потенциално животозастрашаващи последици след откриването на значително повишен риск от инсулт, инфаркт и преждевременна смърт при хора с микроскопични пластмаси в кръвоносните съдове.
„В началото бях скептичен дали микропластмасата може да проникне в репродуктивната система“, коментира проф. Сяожонг Ю от Университета на Ню Мексико за изданието The Guardian. „Бях учуден от резултатите за кучетата, и още повече, когато получих данните за хората“, добавя той.
В изследването са идентифицирани 12 различни типа микропластмаса, като полиетиленът (PE), използван за производството на найлонови торбички и пластмасови бутилки, преобладава. Открито е, че високите нива на поливинилхлорид (PVC), широко използван в промишлеността и в бита, съответстват на намален брой сперматозоиди при кучетата.
Проф. Ю посочва, че видът пластмаса е от съществено значение, като PVC освобождава химикали, които могат да нарушат процеса на сперматогенеза и да предизвикат ендокринни смущения.
Допълнителни изследвания са необходими, за да се установи дали и при човека се наблюдават същите процеси, както при кучетата, и как микропластмасите могат да повлияят на човешкия организъм в дългосрочен план.