Тодор Живков (1911–1998) е български политик и държавник, който ръководи България в продължение на над три десетилетия, пише blitz.bg.
Той е лидер на Българската комунистическа партия (БКП) от 1954 до 1989 г. и първи държавен ръководител на страната като председател на Държавния съвет от 1971 до 1989 г. Живков остава най-дълго управлявалият политик в социалистическа България.
По време на управлението му България преживява значителна индустриализация, модернизация на селското стопанство и развитие на инфраструктурата. Този период обаче се характеризира и с ограничаване на политическите свободи, репресии над опонентите на режима и силна зависимост от Съветския съюз.
През 1989 г., в контекста на промените в Източна Европа, Живков е свален от власт. След това е обвинен в злоупотреба с власт и изправен пред съд, но остава противоречива фигура в българската история – едновременно критикуван за автократичния си режим и запомнен от някои като символ на стабилност в социалистическата епоха.
Като участник в партизанското движение ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившият Първи (тъй като е бил генерален (първи) секретар на ЦК на БКП).
Интервю с Тодор Живков
- Г-н Живков, как виждате ролята на България в международния контекст по време на Вашето управление?
- България беше и остава важна част от социалистическия лагер. Ние работихме за укрепването на дружбата между народите и за развитието на икономиката. Винаги сме се стремили да бъдем полезни и активни участници в международната общност.
- Как оценявате вътрешната политика, която провеждахте, особено по отношение на селското стопанство и индустриализацията?
- Нашата политика целеше модернизация и подобряване на условията за живот на хората. Индустриализацията и механизацията в селското стопанство бяха ключови приоритети. Успяхме да превърнем България в една от водещите страни в тези области.
- Ако можехте да промените нещо в своето управление, какво щеше да бъде то?
- Може би бих се съсредоточил повече върху иновациите и върху по-голямо участие на младите хора в управлението. Винаги има какво да се направи по-добре, но важното е, че работихме в интерес на народа.