Прекарването на твърде много време на слънце без подходяща защита често оставя кожата ни болезнено зачервена, напомняйки повече на сварен омар, отколкото на здравословен загар. Досега учените вярваха, че тази болезнена реакция на кожата е резултат от увреждане на ДНК. Ново изследване обаче поставя под въпрос тази утвърдена теза и разкрива изненадващ детайл: в основата на слънчевото изгаряне стои увреждането на РНК, а не на ДНК.
Водено от молекулярния биолог Анна Констанс Винд от Университета на Копенхаген, изследването, публикувано в Molecular Cell, разглежда първите мигове на слънчевото изгаряне и предизвиква фундаментална промяна в разбирането на този процес.
„Слънчевото изгаряне уврежда ДНК, което води до клетъчна смърт и възпаление – така пише в учебниците,“ обяснява Винд. „Но открихме, че острите ефекти на слънчевото изгаряне всъщност се дължат на увреждане на РНК, а не на ДНК.“
Какво причинява слънчевото изгаряне?
Слънчевото изгаряне не е резултат от топлина, както термичните изгаряния, а от продължително излагане на ултравиолетово B (UVB) лъчение – радиация с къса дължина на вълната, която разрушава клетъчните структури. Тази радиация активира каскада от клетъчни стресове, които сигнализират на имунната система за заплаха. Резултатът? Разширяване на кръвоносните съдове, повишена чувствителност към болка и възпаление.
Досега учените смятаха, че този сигнален процес започва с увреждане на ДНК, тъй като UVB лъчението може да разкъсва връзките между нуклеотидите. Но новото изследване показва, че именно увреждането на РНК е първопричината за възпалението.
РНК, или рибонуклеинова киселина, играе ключова роля в трансформирането на генетичната информация в протеини. Според Винд, увреждането на РНК задейства бърз имунен отговор, докато увреждането на ДНК е по-бавно и има дългосрочни последици, като мутации.
За да докажат тезата си, изследователите използват генетично модифицирани мишки, които нямат протеина ZAK-алфа. Този протеин отговаря за сигнализирането, когато преводът на РНК в протеини се наруши.
Когато мишките без ZAK-алфа са изложени на UVB лъчение, техните кожи не се изгарят както обикновено, което подсказва, че увреждането на РНК е ключово за развитието на симптомите на слънчево изгаряне.
Новата парадигма
„Фактът, че ДНК не контролира първоначалния отговор на кожата към UV радиация, а нещо друго го прави – и то по-ефективно и бързо – е значителна промяна в парадигмата,“ коментира Винд.
Тези открития предполагат, че следене на уврежданията на РНК може да даде на клетките предимство в борбата срещу радиацията. Докато увреждането на ДНК е сериозен проблем заради мутациите, които се предават на потомствени клетки, РНК увреждането е обратимо и предизвиква бърз имунен отговор.
Това изследване не само преобръща разбирането ни за слънчевото изгаряне, но и отваря нови възможности за лечение. Чрез по-задълбочено изучаване на ролята на РНК в клетъчните стресови отговори може да се разработят по-ефективни методи за лечение на слънчеви изгаряния и други заболявания, причинени от UV радиация.
Докато чакаме тези открития да се приложат в практиката, остава основното правило: слънцезащитата е най-добрият начин да предпазите кожата си от уврежданията на слънцето.