Котките често минават за дистанцирани домашни любимци, но ако не успявате да се сближите с вашия мъркащ другар, може би просто не говорите на неговия „език“. За щастие, научно изследване от 2020 г. показва, че това не е толкова трудно – достатъчно е да им се „усмихвате“ по техния специфичен начин. И не, не става дума за оголване на зъби, а за леко присвиване на очите и бавно примигване.
Изучавайки взаимодействието между хора и котки, учените установяват, че когато хората демонстрират бавно мигане, животните – дори и напълно непознати – са по-склонни да се доближат и да откликнат положително.
„Като човек, който изучава поведението на животните и сам притежава котки, е страхотно да видим, че котките и хората могат да комуникират по този начин“, казва през 2020 г. психологът Карън Макком от Университета на Съсекс. „Много стопани на котки отдавна подозират това, така че е вълнуващо да намерим научни доказателства.“
Как изглежда котешката „усмивка“?
Ако сте прекарвали време около котки, вероятно сте виждали техния израз на „полузатворени очи“ в комбинация с бавно мигане. Тази мимика наподобява леко присвиване на човешките очи в усмивка и обикновено се наблюдава, когато котката е спокойна и доволна. Години наред стопани твърдяха, че можем да възпроизведем същия жест, за да покажем на котката, че сме приятелски настроени и отворени за общуване.
Екип от психолози провежда два експеримента, за да провери дали бавното мигане наистина кара котките да реагират по-различно.
Първи експеримент: 21 котки от 14 домакинства наблюдават своите стопани, които седят на около метър разстояние и бавно им мигат. Резултатите показват, че котките по-често отвръщат с бавно мигане след като са видели същия жест от хората. Втори експеримент: Участват 24 котки от 8 домакинства, но този път не стопаните, а изследователи, непознати за котките, извършват бавното мигане. За сравнение е включен и „контролен“ сценарий, при който хората просто се взират в котките без да мигат. Когато учените добавят и протегната ръка, котките не само мигат в отговор, но и по-често се приближават до протегнатата длан на изследователя.„Това изследване е първото, което експериментално разглежда ролята на бавното мигане в комуникацията между котки и хора“, коментира Макком. „Опитайте го сами у дома или с котка, която срещнете на улицата. Присвийте леко очите си, сякаш се усмихвате спокойно, след което затворете клепачите за няколко секунди. Ще видите как котката вероятно ще направи същото, и така ще започнете нещо като „разговор“.“
Котките разбират повече, отколкото си мислим
Докато кучетата са далеч по-ентусиазирани в жестовете си, запалените любители на котки не се изненадват от новите открития. Скорошни проучвания показват, че тези загадъчни любимци са много по-съобразителни и емоционално обвързани със стопаните си, отколкото често смятаме. Сравняването им с кучета не отразява същността на котешката природа и техните начини на комуникация.
Котките реагират подобаващо, когато човек проявява топлота към тях – ако ги възприемате като недружелюбни, може проблемът да е във вашия подход. Животните често отразяват личностните черти на хората, с които живеят, и дори улавят, когато стопанинът е натъжен. Те познават имената си (макар често да ги игнорират). Връзката им с хората се оказва изненадващо силна и дълбока.Защо котките мигат бавно?
Причината, поради която котките използват този специфичен жест спрямо хората, все още не е напълно ясна. Една от хипотезите е, че бавното мигане сигнализира добронамереност – за котките директното, продължително взиране може да е знак за заплаха. Възможно е и котките да са развили този навик, защото хората реагират положително.
Независимо от механизма, резултатите са обнадеждаващи. Научавайки как да общуваме по-ефективно с котките, можем да укрепим емоционалното им здраве – не само у дома, но и в ситуации, свързани с повишен стрес (като ветеринарни прегледи или престой в приюти).
„Разбирането на позитивните начини за взаимодействие между котки и хора може да помогне на обществото да гледа с по-добро око на тези животни, да подобри благополучието им и да ни даде ценна информация за социално-познавателните им способности“, казва психологът Тасмин Хъмфри от Университета на Съсекс. „Нашите открития могат да послужат за оценка на условията, в които живеят котките – например във ветеринарни клиники и приюти.“
Пълният текст на изследването е публикуван в списанието Scientific Reports.