Фантастични изображения на животни върху ръцете на 2300-годишна мумифицирана жена разкриват нови данни за изкуството на татуирането в древен Сибир, сочи проучване, публикувано в списанието Antiquity. Благодарение на съвременни фотографски технологии, археолози откриват, че опитен артист е използвал непознат досега инструмент, за да направи татуировките чрез техника на „ръчно пробождане“ на няколко етапа.
Т.нар. Пазирикски ледени мумии са известни със своите добре запазени телесни украси, изобразяващи сцени на битки между животни и митични същества, сред които фигура, наподобяваща грифон. Културата Пазирик, част от древния скифски свят, процъфтява през желязната епоха (VI-II в. пр.н.е.). Пазирикците погребвали починалите в големи могили – кургани, изкопани в сибирската вечна замръзналост. Този погребален стил, съчетан с ранни техники за балсамиране, е позволил запазването на телата на няколко благородници.
Любопитен факт е, че при балсамиране много от татуировките са били разрязани, което поставя въпроса дали татуировките са имали социално или духовно значение в отвъдното, или самото рязане е имало ритуален смисъл. При конкретната мумия татуировките на предмишниците са били засегнати, докато тези на ръцете — не. Според изследователите бъдещи анализи с високорезолюционни изображения на други мумии от региона могат да дадат повече яснота.