Обикновено Ричард Уърли кръстосва пътищата на Франция. Дългогодишен кореспондент на швейцарската преса в Париж и по-специално на изданието Blick, този френско-швейцарски журналист този път се качва на американски кемпер и тръгва на пътешествие от Чикаго до Мар-а-Лаго, двореца на Доналд Тръмп във Флорида, за да се срещне с това, което той нарича "кемперска Америка" - хората на президента милиардер.
Той написва книга за това, "Тази Америка, която ни мрази", която излиза от печат на 29 октомври. Ъгъл на атака, който журналистът не е очаквал, но който, веднъж попаднал там, "му е привлякъл вниманието": по американските пътища той не е срещал нищо друго освен презрение и омраза към тази стара Европа, виновна за слабостта в очите на Мага Америка ("Make America Great Again") и за това, че е "се възползвала" от Съединените щати твърде дълго.
Книгата на Ричард Уърли надхвърля чисто политическите въпроси, защото не само администрацията на Тръмп атакува Европа, нейните правила и нейния модел на мирно съвместно съществуване, но и цял сегмент от американското общество и неговата могъща Силициева долина искат да го променят.
В интервю за френския вестник L'Express френско-швейцарският журналист споделя, че позицията на европейските лидери, свикнали "да лазят по корем" в Овалния кабинет, не е благоприятна за решаване на проблема.
L'EXPRESS: Пътували сте по пътищата на Америка, за да говорите за Европа, понякога срещайки презрение, често омраза. Кои са тези американци, които ни мразят?
РИЧАРД УЪРЛИ: Става дума главно за Мага Америка и тази омраза ме порази. Когато хората видят заглавието на книгата ми, много от тях ми казват, че това не е вярно, че Америка не ни мрази... Съжалявам, но днес има Америка, която ни мрази и тя е изцяло пропита с теории на Мага. Успехът на Доналд Тръмп се състои в това, че успя да внуши в съзнанието на хората омраза към редица неща: на първо място мигрантите и Джо Байдън. Но много бързо се появяват и европейците. Миналата година, точно преди изборите, пътувах с кемпер за два месеца от Чикаго до Мар-а-Лаго, Флорида. В къмпингите срещнах тази Америка, която се събира вечер около барбекюта и спонтанно ми казва: "Вие, европейците, вече сте безполезни." Това е омразата: тази идея, че сме безполезни, че нямаме убедително послание за това население, което е до голяма степен бяло и от европейски произход. Тази Мага Америка цени силата и ни вижда като твърде слаби, твърде толерантни и твърде неясни: те искат ясен образ, с бели християни, женени хора и т.н.
L'EXPRESS: Дали тази Америка гледа на Европа като на контрамодел на своето общество и неговите ценности?
РИЧАРД УЪРЛИ: Всъщност омразата се подхранва от нашата смелост да се наречем алтернатива. Въпроси, свързани с отбраната и армията, постоянно се появяват в разговорите: "Европейци, вие ни критикувате за войните, които сме водили и за които съжаляваме, като Ирак например, но не ни помогнахте". Срещал съм американци, които са загубили децата си във войната, но сега техните "момчета" ги няма и те вярват, че европейците са недостойни за доверие.
L'EXPRESS: Дали тези антиевропейски настроения са станали по-силни от преди или Доналд Тръмп просто е намерил правилните думи, за да ги изрази?
РИЧАРД УЪРЛИ: Основната разлика в съвременна Америка, струва ми се, е мълчанието на проевропейците. Страхът е обхванал всички. Там масовите демонстрации "Не искаме крал" и милионите протестиращи може да създават впечатление за пробуждане, но реалността остава непроменена: в американските университети професорите, включително тези по европейски изследвания, внимават какво говорят.
Сред проевропейския елит се е наложила един вид омерта, докато европейските страни, за разлика от това, са избрали да се прекланят пред Тръмп. Европейските културни събития са много по-малко от преди, по-малко европейски концерти и т.н. Европа е омекнала, което отваря вратата за тръмпистките теории.
Съществува и синдром на третото или четвъртото поколение: внуците на имигрантите (какъвто е случаят с Тръмп), дори и да не харесват Европа, остават неразривно свързани с нея. Тогава връзката се прекъсва; това е генерационният ефект. Изправени сме пред Америка, която вече не уважава своите предци или прадеди, която е в състояние на бунт и въстание.
L'EXPRESS: Намерихте ли по пътищата на Америка отговора на този въпрос: защо лично Доналд Тръмп мрази Европа?
РИЧАРД УЪРЛИ: Намираме се в сферата на психологията, в която не съм особено квалифициран, но е ясно, че Доналд Тръмп има проблем с произхода си. Баща му, Фред, години наред се преструваше, че е швед, за да може да работи с евреи (бел. ред.: въпреки че е от немски произход). Като тийнейджър Тръмп израства с тази кражба на самоличността на баща си за бизнес цели, а баща му също таи страст към полуфашистките теории на Чарлз Линдберг през 30-те години на миналия век.
Освен това, Тръмп фундаментално не харесва Германия. Преди всичко, това е икономически силна страна, особено благодарение на успеха на автомобилите си, които Тръмп ненавижда. Преди четиридесет години той мразеше Япония по същите причини. Не може да понесе обидата към американската индустрия. Третият елемент е резултат от липсата му на култура: той беше изумен, когато дойде в Нотр Дам, но като цяло той има комплекс от Европа.
Европа отразява образа му на американски плутократ, както го прави за мнозина от неговия електорат - хора, за които парите и печалбата са единствените променливи. За тях светът е свързан с богатството и амбицията да забогатеят, а Европа им изглежда като постоянна обида. Ето защо Тръмп идва в Европа предимно заради голфа.
L" EXPRESS: С речта на Дж. Д. Ванс в Мюнхен, личните атаки на Илон Мъск срещу европейските лидери и униженията, нанесени на Володимир Зеленски, тази американска администрация сякаш преминава към ново ниво на враждебност към Европа. Какво се е променило от първия мандат на Доналд Тръмп?
РИЧАРД УЪРЛИ: Той научи уроците на Тръмп I: първо, той разбра, че трябва да атакува много бързо, че успехът на един мандат зависи от първата и втората година. Той се е сблъсквал също така и с ограниченията на междинните избори. Но когато Тръмп ускори темпото, му е нужна изкупителна жертва: по-лесно е да погребе Европа, отколкото Китай! Второ, Тръмп, както всички негови "високопоставени" електорални клиенти от MAGA, и за разлика от нас, знае, че Европа е богат континент.
Джей Ди Ванс, представителят на Питър Тийл (технологичен милиардер, собственик на Palantir ), знае, че в нашите страни могат да се печелят пари. Ние, европейците, оставаме фокусирани върху културното си наследство, но ние сме континентът, където GAFAM (Google, Amazon, Facebook, Apple, Microsoft ) реализира печалбите си. Целта на Тръмп е послушанието на Европа. Останалите искат да вземат парите ни и са прави: нашите потребители са зависими от американската електроника и, за разлика от Китай или Русия, нямат алтернатива. Тръмп иска да направи европейците овце, а Ванс да ги стриже.
L'EXPRESS: През втория мандат на Доналд Тръмп, европейската стратегия също изглежда еволюира, с повече поклони и опити да го умилостиви. Добър подход ли е това и имат ли нашите лидери избор?
РИЧАРД УЪРЛИ: Бях изненадан от липсата на културна реакция от Европа. Европейците бяха шокирани през последната година. Те бяха подценили политическия удар с чук, факта, че Тръмп ще ги удари толкова силно по главата. А от друга страна, те бяха смаяни да открият, че не само Тръмп, а цяла Америка мрази Европа. Много европейски лидери, дипломати и посланици изобщо не бяха предвидили това. Може би сега ще се задействат... Какъв е отговорът на нас, европейските граждани?
Цифрите са налице: вече не ходим в САЩ. Това не е бойкот, но имаме впечатлението, че това е луда страна, така че спираме да пътуваме там. Проблемът с тази стратегия е, че тя само подхранва клишетата: ние потъваме не в омраза към Америка, а в безразличие към нея. Може би дори в презрение. Във всеки случай, пропастта се увеличава.
L" EXPRESS: Пишете, че Доналд Тръмп следва мантрата на своя ментор Рой Кон: "Атака, атака, атака". Докога европейските лидери ще търпят това? Ще каже ли Европа в един момент: "Стига!"?
РИЧАРД УЪРЛИ: За съжаление, в момента повечето европейци, а следователно и политически лидери, казват: "Добре, те ни мразят, но ние имаме твърде голяма нужда от тях." Това е, което изданието Le Grand Continent нарече "щастливо васалство". Бих казал по-точно, това е нещастно васалство, което е по-лошо, защото вече няма щастие. Знаем, че американците ни мразят, но също така знаем, че са твърде могъщи и твърде богати.
L" EXPRESS: Дори Доналд Тръмп да се беше срещнал с Владимир Путин в Будапеща или да ни беше наложил безумни мита?
РИЧАРД УЪРЛИ: Днес преобладаващото мнение в Европа на всички нива е, че американците са твърде силни и твърде богати. Докладът Драги от 2024 г. ясно показва, че разликата в иновациите е твърде голяма и няма да бъде преодоляна. Това казва и носителят на Нобелова награда Филип Агион. Американците ни мразят, знаем това, но нека се опитаме да ги прегърнем, за да ни мразят по-малко. Това дълбоко ме тревожи, защото мисля, че повечето европейски правителства споделят това мнение, с две изключения: Испания и Франция.
За Испания въпросът за Палестина играе роля, но преди всичко е латиноамериканският аспект, тази историческа връзка с този континент, където испанците са били "първите". Съществува културен сблъсък между Испания и САЩ, който често се пренебрегва.
За Франция причините са различни, тъй като ние създадохме Съединените щати и запазваме чувство за превъзходство над тях. Но освен Испания и Франция, никоя европейска държава не изглежда склонна да понесе последствията от политиките на Доналд Тръмп: поляците предпочитат да бъдат мразени, но защитени; унгарците вярват, че омразата е любов; италианците остават атлантици по дефиниция. Германците почти се гордеят с омразата си...
L'EXPRESS: В събраните от Вас материали не се откроява нито един европейски или френски политик. Членовете на американската Мага не споменават ли Еманюел Макрон или Марин льо Пен?
РИЧАРД УЪРЛИ: Американците, които срещнах, веднага се сетиха за две понятия: Европейският съюз и Германия. Колкото и да е странно, Европейският съюз съществува за тях много повече, отколкото за нас: подобно на Тръмп, те го възприемат като блок. Те приписват на ЕС много по-голяма сплотеност и ресурси, отколкото той всъщност притежава. Междувременно Германия се възражда по икономически причини: автомобили, фармацевтична индустрия... Германската икономика е доста осезаемо вкоренена в Съединените щати, което е впечатляващо.
Те ми говорят сравнително малко за Франция. Освен - и не споменавам това в книгата, въпреки че е елемент на омраза - да ми говорят за Бриджит Макрон и конспиративните теории, които твърдят, че е мъж... Ужасно е как тази история циркулира във всички кръгове, абонирани за новинарски акаунти на Maga universe. Те гледат Fox News, Джо Роган, блогове. И за тях това е Франция.
L'EXPRESS: Вие пътувате из Франция от години и разказвате на швейцарските си читатели за това. Виждате ли подобен дискурс - антиамериканизма - да расте във Франция?
РИЧАРД УЪРЛИ: Тук няма омраза към САЩ. Въпреки че традиционният антиамериканизъм продължава да съществува, Доналд Тръмп, доколкото виждам, не е мразен във Франция. Понякога е презиран, но по-важното е, че от него се страхуват. Смятаме го за опасен за нашите интереси, но въпреки това мнозина му се възхищават.
Силата на Тръмп, включително във Франция, се крие във факта, че е създал образ, който резонира с всички: милиардер, на когото не му пука за традиционните политици, "истински човек". Във Франция Тръмп се смята за карикатура, груб, но не е мразен. Дотолкова, че някои казват: "Имаме нужда от френски Тръмп".
L'EXPRESS: Въпреки това, Марин льо Пен изглежда се колебае да възприеме модела на Тръмп, както и повечето политически партии във Франция...
РИЧАРД УЪРЛИ: В Швейцария сме запознати с модела на Тръмп: имахме наша собствена швейцарска версия на Доналд Тръмп, на име Кристоф Блохер. Той е основател на Швейцарската народна партия (SVP), крайнодясната или радикалнодясна партия, която е на власт в Швейцария от тридесет години. Самият той беше федерален съветник. Ако не беше швейцарската система за задължително съгласуване, където властта се споделя между основните партии в парламента, той щеше да спечели мнозинството.
Блохер е комбинация от няколко качества: "силният мъж", тоест мачо и мъжествен; груба реторика, особено по отношение на имигрантите; култ към богатството; омраза към държавата; и възхвала на границите. Този модел е изключително полезен за износ.
Ако се задълбочите, се оказва, че точно това искат много хора: богат човек, когото смятат за неподкупен, защото не се нуждае от пари, което, разбира се, е невярно; той иска граници, които успокояват всички; той обича силата, която остава важен елемент от обществото. Европа е мразена, защото се е опитала да бъде отговорът на всичко това, да не се ръководи единствено от печалба и сила, да не се ограничава до граници и да ни защитава от авторитарна власт.
L'EXPRESS: В книгата Ви един немски професор говори за "американската отрова", разпространяваща се в нашите европейски демокрации. Предвещава ли администрацията на Тръмп края на днешна Европа?
РИЧАРД УЪРЛИ: Аз съм само журналист; не мога да предсказвам събитията, но ако Доналд Тръмп спечели междинните избори догодина... Днес той публикува видеоклип, в който хвърля екскременти по американски протестиращи от самолета си: ако спечели междинните избори, няма да има ограничения и се опасявам, че Европа ще бъде тази, която ще получи тези екскременти. Ако той запази контрола над двете камари на Парламента, трябва да подготвим чадърите си: той може да полудее, а неговите последователи още повече. Каквото и да се случи, ние сме в беда, защото, за съжаление, институционална Европа се е отказала от печалбата.
Това казва Марио Драги в доклада си от 2024 г., поради което нямаме Gafam: не можем да толерираме печалбата, нито във Франция, нито другаде. И все пак парите остават движеща сила за иновациите. Отказахме се и от границите, отказахме се и от силата си, по същество, не намерихме алтернатива на авторитаризма, тъй като демокрацията остава структурно крехка и неефективна. Не съм точно притеснен, но съм тревожен. Нищо няма да спре американците на Тръмп.