Новогодишното обръщение на президента Румен Радев придобива особена политическа тежест тази година. Защото той вече обяви, че може да обяви създаването на своя партия „когато най-малко очакваме“. Такова изявление няма как да се подцени – то е директен сигнал за радикално пренареждане на политическата карта и за възможно сериозно предизвикателство пред всички досегашни политически сили.
И тук е добре да направим паралел с историческата новогодишна нощ на 1999 година, когато Борис Елцин изненадващо предаде властта на Владимир Путин в своето обръщение. Тогава целият политически контекст се промени за една нощ, а последиците се усещат вече 25 години. Ако Радев избере подобен „момент на изненада“, това няма да е просто декларация – това ще е стратегически ход, който ще постави всички партии в ситуация на реакция вместо инициатива.
Фактът, че тази възможност се обсъжда само дни преди новогодишното обръщение, засилва напрежението и несигурността. Това може да се тълкува като политическа маневра, която да „връзва ръцете“ на управляващите и да отклони общественото внимание от текущите протести и предизвикателства. Ако президентът действително обяви партия, тя ще има не само символично значение, но и реално влияние върху следващите избори, променяйки политическия тайминг от президентски към извънредни парламентарни избори.
В този контекст е ясно, че подобен ход би бил политически експлозивен. Радев може да използва момента, за да се позиционира като лидер на ново, силно обединено политическо движение, което да реорганизира силовия баланс в страната. И както в случая с Елцин и Путин, това може да стане в един единствен, добре обмислен момент – в очите на обществото, когато „никой не го очаква“, но последствията ще бъдат моментални и трайни.
Радев може да повтори историята, но с български политически почерк – и ако го направи, новогодишното обръщение няма да бъде просто традиционно пожелание за здраве и късмет, а стратегическо политическо събитие, което ще промени играта за години напред.
Как Елцин сдаде властта на Путин
Руския президент обикновено записва новогодишното си обръщение на 28 декември. Така е планирано и през 1999 година. Елцин обаче прекъсва и казва, че ще има нов запис на 31 декември. В архивен материал на РИА новости се прави обзор на събитията.
По-късно Елцин разказва, че никога не е държал на бюрото си толкова дълго документ, колкото този – за избора на свой наследник.
В началото списъкът бил от трима - премиерът Владимир Путин, шефът на администрацията Александр Волошин и предшественика му на тази длъжност - Валентин Юмашев. Тримата ги канил в резиденцията си в подмосковието – Горки №9. На Путин предложил два пъти. Първоначалната оферта била дадена още на 14 декември. Тогава обаче бъдещият президент отговорил: „Мисля, че не съм готов за подобно решение, Борис Николаевич... Това е доста тежка съдба“. Както по-късно си спомня Путин, Елцин много се удивил от отказа.
На 31 декември 1999 година Елцин не спал добре и станал много рано. След закуската, се приготвял да отива на работа, а дъщеря му Татяна го попитала дали няма им каже какво е намислил?
Елцин пристъпил към съпругата си Наина и им казал: „Взех решение, подавам оставка, ще направя телевизионно обръщение, гледай го!“
Вече в кабинета си в Кремъл, Елцин извадил от джоба си прегънато листче, на което нахвърлял през нощта мислите си. Вратата се отворила, в кабинета влязъл Путин, а Елцин най-сетне обявил решението си пред най-близките си хора.
След това записал отложеното телевизионно изявление. В него обявил, че е взел решение след дълго и мъчително размишление - че подава оставка именно в последния ден на отиващия си 20-ти век. Последвала среща с патриарх Алексей, предаване на ядреното куфарче и прощален обяд с министрите.
А в полунощ звучи първото новогодишно обръщение на Путин, в което той казва: „След три месеца ще има избори в Русия. Обръщам внимание на това, че нито минута няма да има вакуум във властта в страната. Не е имало и няма да има“.
Така бе в Русия, а в България…