Ден преди да се откажем от валутния борд, държавата реши да предлага дълг на гражданите си. Като при Беров и Виденов.
Това пише Стефан Антонов за "Гласове".
Влошаването на публичните ни финанси продължава. Новата страница в печалната глава на задлъжняването е „Стратегия за организация на първично предлагане на държавни ценни книжа, насочени към индивидуални инвеститори“, която Министерският съвет одобри на последното си заседание за миналата година, както и „Концепция за организация на първично предлагане на държавни ценни книжа“. Така, за първи път от средата на 90-те години на миналия век - при управлението на Любен Беров и Жан Виденов - правителството ще търси пари назаем от своите граждани, като им предлага да купуват държавни ценни книжа.
Не само историческият аналог, но и бюджетната криза трябва да послужат като сигнал за отчаянието зад новата мярка. Държавата навлезе в новата година със стар бюджет, с неясни потребности от дългово финансиране и с разклатена репутация на финансово изправна страна, въпреки че от няколко дни насам сме членове на еврозоната.
Държавните ценни книжа са държавни облигации. Разликата с международните емисии е, че се предлагат на вътрешния пазар. Вместо от големи международни инвестиционни банки, предлагането се организира от Българската народна банка и обикновено 100% от книжата се придобиват от български участници - банки, застрахователи, пенсионни и инвестиционни фондове. Лихвите по държавните ценни книжа обикновено са по-ниски от тези, които биха поискали чуждестранните инвеститори, като в същото време и предлаганите емисии са далеч по-малки.
Фактът, че правителството се обръща към финансиране от своите граждани, говори за промяна. От началото на тази година банките могат да депозират свободната си ликвидност в Европейската централна банка срещу лихва. Това означава, че правителството трябва да се конкурира най-малко с ЕЦБ за парите на банките и в тази конкуренция опитва да финтира банките, като измъкне от тях ресурс, който те още не са получили.
Вместо да дава високи лихви на търговските банки, България се опитва да предложи що-годе някакви лихви на домакинствата и физическите лица. Заради свръхликвидността в банковата система и липсата на инвестиционни алтернативи българите имат значителни спестявания в банките (не всички, а като цяло), но те не носят почти никаква доходност.
С офертите си Министерството на финансите вероятно ще предложи малко по-висока доходност от ниските лихви, предлагани от банковата система, но все пак по-ниска от лихвата, която ЕЦБ предлага на търговските банки. Преди четири години, когато стана ясно, че България се засилва по пътя на дефицитите и дълговете, също се говореше, че ще се предложат държавни ценни книжа за гражданите. Тогава ставаше дума по-скоро за тестване на нагласите и абсорбиране на суми, които не са по-големи от един процент от брутния вътрешен продукт.
Това се случваше и когато дефицитите бяха по-малки. Министерството на финансите ефективно ги ограничаваше с извънредни мерки, като изтегляне на ликвидност от държавни фирми, но не ги криеше зад счетоводни трикове, които не взимат предвид като разходи всички плащания.
Ако приемем, че оттогава годишните потребности от дълг на държавата са се утроили, може да се допусне, че и държавните ценни книжа за гражданите ще се предложат в размер до около два процента от брутния вътрешен продукт. Всичко по-голямо ще е кощунство и ще демонстрира отчаянието на правителството, което, като не смее да се подложи на директна, макар и негативна оценка от професионалната инвестиционна общност, прибягва до спекулативните нагласи на представители на обществото.
Добрата новина в случая е, че обществото като цяло „не кълве“ на този тип инвестиции. Възрастните хора още си спомнят как облигации, закупени в първите години на комунизма, стоят с години в куфари и чакат понеделнишките вестници, за да видят дали серийните номера на техните книжа са одобрени за изплащане на главница или лихва. Напразно. Този спомен е буден и през 90-те години на миналия век, когато правителствата на Беров и Виденов се нуждаят от ликвидност, но не могат да си я набавят на международните пазари заради скорошното предоговаряне на комунистическия външен дълг в брейди облигации и отказа да слушаме Международния валутен фонд, което ни отрязва от неговите пари.
Тогава лихвите растат с темпове, които карат обикновените хора да не купуват държавни ценни книжа, защото само няколко седмици по-късно те вече са се обезценили от инфлацията, дори след олихвяването им. Този проблем се осъзнава от Министерството на финансите и в разговорите с търговските банки, които са единственият реалистичен източник, министерството стига до извода да предлага ДЦК с тримесечен срок на обслужване. После го прави едномесечен, а накрая започва да продава и едноседмични ДЦК.
По това време влакът вече се е засилил към катастрофалната есен на 1996 година.
Днес държавата е в по-добро състояние. Има нужда от пари, но положението не е отчаяно. Банките са стабилни и все още геополитическата ситуация не е изпаднала в хаоса на 80-те и 90-те години на миналия век. Едновременно не сме толкова зле, хората могат да си позволят да повярват на правителството като длъжник и точно с това си доверие ще го стимулират да продължи по пътя на безхаберието и прахосничеството, с което неусетно ще влезем в опасната зона.
Неизбежните изводи са, че хората, които се надяваха на по-ниски лихви след влизането в еврозоната, ще останат излъгани. Ипотеките у нас бяха и още са сред най-евтините в целия Европейски съюз, а потребителските и бизнес заемите са близки до средните равнища в Европа. Единственият начин те да паднат до и под средните нива е рязко подобряване на бизнес средата и правителството да спре да се държи като италианското или френското. В противен случай лихвите ще паднат само за най-разхайтения длъжник - държавата, а за дисциплинираните длъжници в лицето на домакинствата и бизнеса кредитният ресурс ще започне да поскъпва.
Да, вече сме в еврозоната, но до момента всичко, което виждаме, е, че сме вътре по грешните причини. Влязохме със стабилни частни финанси и нестабилен държавен бюджет, а съвсем скоро проблемите на бюджета може да се пренесат и върху домакинствата и фирмите.