Румен Радев сложи край на деветгодишното си присъствие на „Дондуков“ 2 и направи крачката, за която се говореше от месеци – влиза в активната политика. Оставката му не е изненадваща, но е знакова. Тя идва в момент на силно обществено напрежение, масови протести и натрупана енергия за промяна, която търси своя политически израз.
Президентът ясно очерта враговете си – мафията, олигарсите във властта и корупционерите, включително онези, които вече са магнитно санкционирани от западни държави. Това е директен сблъсък със статуквото и недвусмислен сигнал, че бъдещият му политически проект ще се позиционира като антисистемен и протестен. Радев не говори просто за участие в избори, а за битка – морална, институционална и политическа. Радев напуска президентството и влиза в битка за България.
Силно личен момент в речта му беше благодарността към съпругата му за подкрепата през двата президентски мандата. Този жест добави човешко измерение към политическия акт и подчерта цената на дългия престой във властта.
Девет години по-късно Радев излиза от ролята на арбитър и влиза в ролята на играч.
Протестите се превърнаха в катализатор. Те дадоха увереност, че има обществена маса, готова да последва нова партия или движение. Именно тази енергия президентът се опитва да канализира, преди тя да се разпилее или да бъде овладяна от други формации.
Историческият момент е и институционален. За първи път жена става президент на България – Илияна Йотова поема поста като държавен глава и ще назначи служебен кабинет.
Това отваря нова страница не само в политиката, но и в символиката на властта.
Ролята на Йотова ще бъде ключова – тя трябва да гарантира стабилност в преходен и изключително напрегнат период.
Пред Радев обаче стоят тежки въпроси. С кого ще тръгне, каква партия ще създаде, кои лица ще го представляват и дали антикорупционният заряд ще се превърне в работеща програма.
Битката с мафията звучи силно, но изисква структура, съюзници и ясна визия.
Едно е сигурно – Румен Радев вече не е президент над политиката. Той е част от нея. И този ход пренарежда цялото политическо поле.