Автор: Александър Детев:
Когато в ранната сутрин на 24 февруари 2022 година сирените в Украйна започват да вият, Мария Плачкова се обажда на родителите си: „На 24 февруари бях дежурен репортер в Одеса. Звъннах на родителите ми, за да им кажа, че войната е започнала“, казва тя. Днес Мария живее в България и работи в Българската национална телевизия. Но животът ѝ отново е поставен в същите рамки. „Днес си мечтая да им се обадя и да мога да им кажа, че войната е приключила“, казва тя.
Четири години след началото на войната стотици хиляди украинци са станали жертва на руската агресия, а милиони са прогонени от домовете им. Войната продължава все така ожесточено, а темата доминира политиката в цяла Европа. „Дори не мога да проумея, че сме във война от четири години“, казва украинката София Бугор, която също има български корени. „Тази война се оказа тест за демокрацията.“
Най-тежката зима досега
Днес украинците са уморени, но продължават да се борят. Те преживяха най-трудната зима от началото на войната, а прекъсването на електроподаването ги обрече на мрак и студ. „Хората остават не само без ток, те остават и без топлина в домовете си. В Одеса от десет дни нямат ток“, разказва Мария Плачкова, чиито родители още са в Украйна. „Хората си помагат един на друг. Но с тези постоянни удари, в този студ, всеки ден има новини как хора, които помагат – например електротехници, загиват на място, защото стават жертви на последващи удари. Същото е и с медицинските работници.“
Доналд Тръмп се опитва да принуди Украйна и Русия да сключат примирие, за да спази предизборното си обещание да прекрати войната. Но цената за Киев е твърде висока, тъй като Владимир Путин настоява за контрол над цялата територия на Донбас. „Не можем да признаем окупираните територии за руски. На първо място, това е противоконституционно, но освен това за стотици хиляди хора тези територии са дом. Кои сме ние, за да решаваме, че някои украинци трябва да забравят за дома си?“, пита се София Бугор. Мария Плачкова допълва: „Толкова хора са загинали за тази територия и за нейната зависимост. Хората в Украйна трябва да решат, не може ние в Европа да решаваме вместо тях“.
В същото време поредният пакет санкции на ЕС срещу Русия е блокиран от Унгария, а някои общества в Източна Европа са все така предпазливи да предприемат твърди мерки срещу Кремъл. Това е плод на дългогодишна работа на руската пропаганда, смятат двете украинки. „Още от началото на войната следя руската пропаганда. Там тя твърдеше, че няма смисъл да се борим, няма смисъл да правим нищо. Ние сега ще ви превземем и войната ще спре. Няма нужда от съпротива.“ Това го разпространяваха от първия ден. Същото се случва и в Европа - руската пропаганда подготвяше почвата години по-рано“, казва Плачкова. А войната за умовете на хората продължава и днес. „Този терор, който упражнява Русия, цели да потисне моралния дух на хората. Русия това иска - да ги натисне, за да кажат „взимайте всичко, само ни оставете на мира“. Това е стратегията на Путин, той затова използва тежката зима като оръжие. Но не мисля, че украинците ще го позволят.“
"Най-опасната лъжа е, че Русия не може да губи война"
Втълпява се, че руската армия е непобедима, разпространяват се внушения, че украинците са нацисти, разклаща се доверието в европейските институции - западните служби от години предупреждават, че Русия харчи стотици милиони, а вероятно и милиарди за дезинформация. Тези семена са посети много преди началото на войната и раждат своите плодове.
Наративите срещу украинците в България са част от наръчника на Кремъл, обяснява Мария Плачкова. „В България в началото се твърдеше, че украинските бежанци ще вземат работата на хората или ще живеят от помощи. Помощи имаше само в началото и то еднократно“, припомня журналистката. „Украинците, които са в България днес, са десетки хиляди. Повечето от тях работят, имат бизнеси. Създават нови центрове, работни места, заведения. Там, където преди беше оживено само през лятото, сега целогодишно живеят хора.“
Най-силното оръжие на дезинформацията си остава страхът. „Най-опасната лъжа е, че Русия не може да губи война. Тази лъжа е много хитра. Тя създава съмнение, но и демотивира. Защо да действаме, ако Русия така и така печели?“, обяснява София Бугор. Но припомня: „Тази пропагандна теза няма нищо общо с истината - Русия понася огромни загуби. Ако иска да окупира цяла Украйна, с тези темпове ще са ѝ необходими десетки, ако не и стотици години. За една седмица Украйна успя да си върне 300 квадратни километра“.
И действително - прекъсването на достъпа на руските военни до терминалите на „Старлинк“ им създадоха сериозни затруднения, както отбелязват редица експерти. А новините, че украинската армия е успяла да си отвоюва територии, вдъхнат надежда, казва София Бугор. „Аз мисля, че ако се продължи в този дух, има шанс за стратегически натиск и възможност за връщане на окупираните територии. Без европейска помощ това няма как да стане.“
Затова тя очаква европейските политици да отговорят по-решително - както на военните действия срещу Украйна, така и на провокациите срещу държавите от ЕС и НАТО. „Защо не се прави? Най-вероятно заради страха, страха „да не бъдем въвлечени във война с Русия“. Ние вече сме във война с Русия! Срещу агресор трябва да се действа твърдо, понякога дори със същите методи“, смята Бугор.
"Трябват повече политици като Надежда Нейнски"
Активистката, която е родом от Бесарабия, смята, че е необходимо да се демонстрира самочувствие - най-вече от държавите от източния фланг на НАТО като България. „България трябва да има повече политици с твърда позиция като Надежда Нейнски.“ По време на първото си посещение в Брюксел като служебна външна министърка Нейнски заяви категоричната подкрепа на България за Украйна. „Битката на Украйна е битка и за европейската сигурност“, подчерта тя.
На четвъртата годишнина от войната българската президентка Илияна Йотова също определи Русия като „агресор“ - определение, което не е използвала публично досега като вицепрезидент. То предизвика критика от проруските среди в България, които макар и да не са мнозинство в България според социолозите, са изключително шумни. „Голяма част от българското общество продължава да вярва, че Русия е братска държава и някакъв защитник на славянските ценности, което е пълна глупост“, казва София Бугор, която вече повече от пет години живее в България. „Основата е в историческите корени и манипулациите с тях“, допълва тя.
Активно срещу дезинформацията
Изследвания на международни организации като GLOBSEC и Balkan Free Media Initiative многократно стигат до заключението, че България е най-уязвима към руска дезинформация в ЕС. Ендемичното разпространение на проруски дезинформационни наративи в социалните мрежи също потвърждава това. Страната трябва по-активно да се противопоставя на хибридните атаки, за да се защити, а в Брюксел Надежда Нейнски коментира, че България би поискала подкрепа от Европейската комисия срещу дезинформационните атаки преди предстоящите избори.
„Необходимо е гражданско образование и създаването на държавни механизми срещу дезинформацията. Проблемите започват в образованието, където продължава да се изучава, че Русия е братски народ“, казва София Бугор. А всичко това цели да подкопае подкрепата за Украйна - подкрепа, без която Киев рано или късно ще трябва да отстъпи пред „условията на терориста“. „Ако светът се съгласи на подобно нещо и се затвори очите, това ще означава, че човечеството се е провалило“, обобщава Бугор.