По стара българска традиция всяка нова власт идва със свои журналисти, анализатори и коментатори, които започват да пеят панегирици за правилността на всяко нейно действие.
Днес в ефира на БНТ защитата на договора с Боташ беше толкова пламенна, че за момент се запитах дали не съм го чел невнимателно. А го имам отдавна.
Това отбеляза във "Фейсбук" Илиян Василев.
Първо, това дори не е класически договор. Първоначално е подписан т.нар. term sheet - рамков документ с основните параметри на бъдещото споразумение. И то от тогавашния министър Росен Христов, който трудно може да бъде определен като страна с необходимите правомощия да обвързва търговско дружество с подобни ангажименти. Именно затова впоследствие документът беше преподписан от изпълнителния директор на Булгаргаз Деница Златева.
Любопитното е, че въпреки гръмките политически декларации, Златева така и не понесе последствия. Напротив - остана на ръководни позиции и при следващите управления.
Да, вярно е и друго. Правителството на Росен Желязков и министър Жечо Станков не направиха практически нищо, за да променят или предоговорят това споразумение. Включително не реагираха на предложението на турската страна, а го скриха.
Причината, обаче, вероятно не е липсата на възможности.
За Борисов и Пеевски Боташ беше по-полезен като политически проблем, отколкото като решен казус. Удобна тема, по която периодично да се изпращат критики към президента Радев и да се поддържа постоянно точка на негова уязвимост, която да се натиска в удобен момент.
Реалността е, че никой не си мръдна пръста за съществено решение.
И още нещо, което рядко се казва.
Няма реалистичен сценарий, при който турската страна доброволно да се съгласи да се откаже от материално измерими ползи - поне два милиарда долара - по договора до края на неговия срок, без България да предложи насрещна компенсация. Да, Турция има интерес от достъп до европейските пазари през България. Но именно защото този интерес съществува, Анкара ще търгува всяка отстъпка срещу конкретна полза. Няма вариант Боташ да се откажат просто ей така, заради добрите отношения с нас.
Първият опит за реален разговор с турската страна дойде едва по времето на служебното правителство с участието на Андрей Гюров, когато беше отправено предложение и бе отворена възможност за преговорен процес.
Самият договор съдържа множество спорни клаузи - както по отношение на количествата, така и по отношение на графиците и финансовите ангажименти.
Но има две условия в него, които излизат извън рамките на лошата търговска практика и пораждат съвсем други въпроси. Това е въпрос с непроменяемостта на условята по този договор - а затварянето му за промени означава само едно, че българската страна си е взела своето при подписването, а турската го е разпределила за целия срок на действие и тарифите, които са в пъти над
Защото дисбалансите в това споразумение са толкова големи и толкова очевидни, че трудно могат да бъдат обяснени с непрофесионализъм, некомпетентност или моментен пристъп на управленска неадекватност. Но виж с корупционен интерес всичко си идва по местата.
Следвайте интереса. Следвайте ползата. Следвайте парите.
Какви насрещни ползи очакват от Турция, за да се откажат от примката около договора?