"И аз получих заповеди, но не ги изпълних", разказва Игор Шчетко пред ДВ. Бившият войник от руските ракетни войски се пита защо и други не последват примера му - той е дезертирал веднага след началото на войната.
"При никакви обстоятелства нямаше да отида на война"
През 2021 година Шчетко подписва двугодишен договор с руската армия. Решава да я напусне, след като намира трупа на самоубил се войник.
Мъжът постъпва в психиатричното отделение на една болница, където се опитва да бъде освободен от армията по медицински причини. Вместо това обаче е разпоредено да бъде прехвърлен в щурмова бригада. „При никакви обстоятелства нямаше да отида на война“, казва той пред ДВ. Няколко дни по-късно той избягал от Русия в Армения, а оттам - в ЕС.
Правозащитникът Сергей Кривенко казва, че около 60 000 руски войници са напуснали своите роти. Има случаи, в които те се крият или се опитват да получат потвърждение от лекар, че са негодни за служба.
Според Кривенко, който защитава правата на военнослужещите от години, в Русия вече са образувани над 20 000 наказателни производство за отсъствие от служба или дезертьорство. Всеки, който откаже да се сражава, подлежи на наказание. Игор Шчетко казва, че ако бъде екстрадиран в Русия, го грозят 15 години затвор или задължителна служба на фронта.
Изгодни договори, немотия и принуда са основните причини
От 2023 година насам руската армия набира войници чрез изгодни договори, обяснява Сергей Кривенко. Но не става въпрос само за доброволци - сред тях са затворници, мигранти, длъжници, наборници. Много жители на бедни региони пък са принудени да отидат на фронта заради финансови проблеми и липса на алтернатива. В същото време държавата подсилва паравоенното обучение в училищата чрез „патриотични" програми.
Антроположката Александра Архипова изследва изказвания на войници, дезертьори и техните семейства. Тя стига до заключението, че властва климат на насилие - повечето използват лексика, загатваща за контрол, наказания и оцеляване.
„Къщичка за птици“ се наричат например пилотите на дронове, които наблюдават другите войници и могат да стрелят по онези, които се опитват да избягат. „Ямата“ е импровизирано място за задържане и наказания, а „карантина“ е мястото за разпит, когато войници се връщат от фронта. За войниците става все по-трудно да се върнат в нормалния живот, казва тя. „Изходът“ често е тежка травма, плен, дезертьорство или смърт.
Архипова разказва, че на фронта се е развил черен пазар - войниците плащат хиляди долари за отпуск, за да бъдат преместени от фронта или да избегнат участие в щурмови групи. Купуват се медицински бележки и се подкупват командири за разрешение за временно напускане.
Основен източник на доходи за много семейства
Войната промени руското общество. За много семейства тя се превърна в основния източник на доходи, казва журналистът Алексей Тупицин. Заедно с колеги той създава чат стаи за съпруги на войници в началото на войната. И наблюдава как от източник на гняв и тревога, тя се превръща в средство за гарантиране на семейния бюджет. „Жените на мобилизираните мъже днес принадлежат на средната класа“, разказва журналистът. За тях е по-лесно да получат кредит, да си закупят автомобил или скъпи мебели. Децата на войници също получават повече грижи в някои училища.
И макар държавата да се опитва да слави ветераните, хората често спазват дистанция от тях, особено от тези, които са осъдени престъпници. Един от тях, който е бил осъден за двойно убийство, се връща от фронта, след като е служил във военизираната групировка „Вагнер“. Досието на мъжа е изтрито и той се опитва да кандидатства за работа като учител. „Директорката ми се обади ужасена и каза, че се страхува дори и само от вида му“, спомня си Тупицин. Училището не го наема въпреки медалите и удостоверението, че е ветеран.
Игор Шчетко е доволен, че не е прекарал и един ден фронта. „По ръцете ми няма и капка кръв на украинец - нито на цивилен, нито на военен“, казва той. Мъжът си спомня, че за първи път се почувствал сигурен във Франция. „Не съжалявам за нищо, останах верен на себе си“, казва той.
Автор: Ксения Полска