Губи ли Путин войната срещу Украйна?

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

Губи ли Путин войната срещу Украйна? Въпросът е донякъде подвеждащ, доколкото трябва да се облегнем на индуктивната, а не на дедуктивната логика. От една страна, повечето западни медии напомнят, че неговата "специална военна операция" вече се проточи по-дълго от Първата световна. От другата страна са "ревизионистите миролюбци", които настояват, че ядрена сила не можела да загуби война - сякаш Виетнам и Афганистан не са се случили. По строго лични пиар причини те разчитат на факта, че повечето хора не знаят какво е "ядрено удържане" и някак презумират, че Путин не може да бъде поставен в ъгъла, защото като му писне просто може да изтрие Украйна от лицето на земята, а и себе си. Това е очевидна проекция на детинското "моят татко е по-силен от твоя", особено след разнопосочните сигнали от страна на тръмповата администрация.

Но тук не си говорим за детски работи. Не си говорим и за "мирни" и подобни предложения, които всъщност предлагат Украйна да се предаде, да връчи източните си земи и Крим на агресора и, един вид, хайде да се приключва.

В същото време новата власт у нас изпъкна с отказа си да подкрепи санкциите срещу руския патриарх Кирил и съоснователя на "Лукойл" Вагит Алекперов под претекст, че ще се простреляме в крака, ако се включим. И масата недоразбира, че ще се простреляме в крака, ако продължим да правим мили очи на един умиращ режим. Защото трябва да се гледа по-далеч от конкретния наш нос.

Впрочем, това е нещо като нова политическа "българанга" – хем дължим признателност на руснаците, хем в Брюксел и във вътрешнополитически план трябва да сме проевропейци, за да не излязат пак сто хиляди на площада.

Будят ли се руснаците от дълбокия сън?

Но да се върнем към военния въпрос, дори да се опитаме да го опростим. Освен че Европа като цяло подкрепя Зеленски, станахме свидетели на нещо като "черен лебед", който променя контекста – и това е дроновата война. Само допреди две години я нямаше, но сега е възможно обекти в сърцето на европейска Русия да горят – включително чрез попадения в Москва и Санкт Петербург. И това е едното, което Путин и кликата му от "велики фуражки" не успя да предвиди.

Второто е, че тотално са забравени изводите от Афганистан. Днес загубите в жива руска сила са по около 30 000 момчета на месец (разбира се, в руската комуникационна вселена числата са други) – но контекстът е различен, Русия е агресор, не сме 1941 и широки маси от населението все повече не са съгласни да умират в тази военна авантюра. Да, сред над 50-годишните има подкрепа, те основно кълват на домашната пропаганда за величието на Русия плюс обсадното мислене, но това всъщност е един тъжен, груповопсихологически когнитивен дисонанс.

Или пък кошмар, от който дори низините на руското общество вече се събуждат. Защото губенето на войната не е само на разширеното бойно поле, а и в тила, когато въпреки националистката пропаганда и бойкия медиен дух постепенно се промъква недоволството.

Всичко това го казвам с огромна тъга. Не в смисъл на котарака Леополд и неговото "Ребята, давайте жить дружно", а защото следва архивъпросът: ами ако Русия загуби войната? Има ли изобщо подобна вероятност? И какво значи "загуба"? Оттегляне от завладените територии изглежда немислимо, съгласие с условията на Зеленски, който получава огромна военна и всякаква подкрепа и без нас – също.

Остават два подвъпроса: уморява ли се наистина огромното руско общество от войната или ще подкрепят (включително насилствено) режима докрай? Или пък Путин, като вече сто пъти в историята, ще ескалира губещата си позиция? Защото капитулацията никога не е опция?

Помислете и върху следното: украинските дронове нанасят поражения върху военни и инфраструктурни обекти и като цяло не убиват руснаци на тяхна територия, докато Путинова Русия реши, че ще атакува и граждански цели – включително къщи, сгради и дори трафопостове, в които според тях се крият някакви "фашисти". Това също звучи детинско, но не е. Господи, как не е.

Русия в момента не само не напредва (не би си го признала), но и земите, които искат да откраднат, вече се смаляват. Украинските дронови удари промениха целия "мач" и Путин все повече губи своята "специална военна операция".

Путин няма да се откаже от войната, защото не може

Помислете обаче и за друго. Хората в "широка страна родная" имат проблеми с доставките на гориво и ток. Цените и данъците растат, докато режимът набива всичко във вече проточилата се над 4 години война. Която се води съвсем по съветскому – с необходимите зверства от руски невръстни войници, които убиват също така православни украински "свои". И които през историята винаги са знаели руски език, който смятаха за втори роден. А и Шопенхауер е прав – жестокостта, с която племенно се самоизбиват близки и с рудиментарни връзки (бих добавил – и с дълга обща история), е почти несравнима с никоя друга.

А самият Путин? Трудно е да бъде обобщен. Хем консерватор, хем обучен във военното крило на КГБ. Разбира се, че до последно ще смята, че Русия е велика сила, макар да направи така, че проектът му за "нео-СССР" де факто да зависи от Китай почти за всичко.

Самият Владимир не ползва смартфон и компютър – комуникационните му специалисти дори се гордеят с това. Ерго, разчита в сталинов смисъл на близки до себе си апаратчици, шпиони и т.н., както и на хоризонтални тролови системи в социалните мрежи, което убягва може би на поне една трета от българите. И те виктимизират агресора, а не нападнатата страна.

Обаче стана и нещо невероятно. Нападнатата страна, която не се нуждае от съветските ни железарии, не само прекрачи в нов етап на войната, но и я направи тип "плюс безкрайност" – тъкмо заради новите технологии с дроновете, но и не само.

И това ни води към следното: да, Путин знае, че губи войната и няма да се откаже (паралелите с чудовището, което се самоуби в бункера в Берлин заедно с Ева Браун, все още ми се струват прекалени). И тук ще предположа нещо още по-ужасно: че Русия ще разшири зоната на "специални операции" вероятно към Молдова или взелата еврокурс при Пашинян Армения, тъкмо защото умиращият режим ще иска да предизвика максимално НАТО. Знаем го от Иван Грозни през Романови до Брежнев: умиращият руски цар, при разпада на абсолютната власт, вече окончателно се отказва от великата ценност "живот" и изпада в антихуманно чеховско "состояниие". Плюс, че икономическият обръч около Путин действително се затваря; и откъм ЕС, но и откъм Китай, чийто успешен курс към автаркийно-експанзивна икономика все по-малко ще зависи от ресурсите на Русия.

Разбира се, в залеза си путиновият режим гледа да създаде безредие навсякъде, включително в собствените си редици. Това е политиката на "великий хаос", при която вече няма човешки и морални прецепти, а само националистки викове и "вставай, страна огромная". Нещо като държавно насилен подем, който Веничка Ерофеев през 1968 нарече "О, самое бессильное время в жизни моего народа".

И накрая, съвсем честно: дали Путин наистина губи войната? Да, защото сякаш недоразбира, че фронтовата линия е навсякъде – но най-вече и в ума, а не само на бойното поле и в хибридността на "тихия фронт". В един асиметричен свят, добре продаден от руската пропаганда като нов двуполюсен; и в условията на най-голямото (предстоящо) европейско въоръжаване от 1930-те насам.

За чудовищната и масова беднотия в тила плюс битовата, когнитивна и всякаква обреченост на десетки милиони руски граждани – някой друг път.