„...само мъртвите са видели края на войната.“ Тази сентенция, приписвана на Платон, никога не е звучала по-актуално. Днес към нея спокойно може да бъде добавено още едно изречение: Европейците може да не се интересуват от войната, но това не означава, че войната няма да се заинтересува от тях.
В продължение на повече от три десетилетия Европа живееше с илюзията, че историята е приключила. След падането на Берлинската стена континентът прие, че големите войни са останали в учебниците, а бъдещето принадлежи на търговията, интеграцията и общия пазар. Армиите бяха свивани, военните бюджети – орязвани, а сигурността беше поверена на НАТО и най-вече на американския чадър.
След това дойде 24 февруари 2022 година.
Войната между Русия и Украйна разби не просто европейските представи за мир. Тя разруши самата философия, върху която беше изградена следвоенна Европа. Изведнъж се оказа, че танковете отново определят граници, артилерията пренаписва дипломацията, а дроновете променят начина, по който се водят войните.
Но най-голямата заблуда не беше, че война е невъзможна.
Най-голямата заблуда беше, че Европа може да остане страничен наблюдател.
Днес европейските държави харчат стотици милиарди за превъоръжаване. Германия променя десетилетната си отбранителна политика. Полша изгражда една от най-големите армии на континента. Франция настоява за стратегическа автономия. Великобритания увеличава военните си разходи. Балтийските държави живеят с усещането, че следващата криза може да бъде на тяхната граница.
Това не е подготовка за мир.
Това е признание, че мирът вече не се приема за даденост.
Войната в Украйна показа още нещо – никой вече не печели бързо. Русия очакваше светкавична операция. Украйна разчиташе, че западната помощ ще обърне баланса за кратко време. Вместо това светът получи война на изтощение, която постепенно поглъща икономики, бюджети, политически капитали и човешки животи.
Парадоксът е, че колкото повече продължава конфликтът, толкова повече Европа става негов участник – дори без официално да воюва. Оръжията са европейски. Парите са европейски. Санкциите са европейски. Последиците също.
Някога европейските общества вярваха, че могат да изградят просперитет, без да мислят за сигурността. Днес разбират, че сигурността има цена. И тази цена расте с всеки изминал месец.
Историята никога не е била особено милостива към цивилизации, които смятат, че могат да избягат от нея. Европейският съюз дълго време вярваше, че икономиката е достатъчна, за да замени геополитиката. Русия доказа обратното.
Истинската опасност обаче не е само в украинските окопи. Тя е в постепенното разрушаване на механизмите за доверие между великите сили. Договорите за контрол над въоръженията се разпадат. Дипломатическите канали се стесняват. Ядрената реторика се нормализира. Светът все повече прилича на система, в която липсват предпазните механизми, изграждани десетилетия след Карибската криза.
А когато доверието изчезне, дори една грешка може да струва повече от цяла война. Именно затова конфликтът между Русия и Украйна не е само украински. Не е само руски. Не е дори само европейски.
Това е първата голяма война на новия многополюсен свят – свят, в който икономическите санкции, технологичното съперничество, информационните операции и военната сила действат едновременно.
Как ще завърши тази война, никой не знае.
Но вече е ясно какво приключи. Приключи илюзията, че Европа е напуснала историята. Защото войната никога не пита дали обществата са готови за нея. Тя просто идва. И когато дойде, вече няма значение дали сме се интересували от нея. Има значение само дали сме били готови. Европа се събуди, но войната – не!