След години, в които проектът АЕЦ „Белене“ изглеждаше окончателно изоставен, темата отново се върна в обществения дневен ред. Повод станаха думите на премиера Румен Радев, че се обсъжда възможност за украинско участие в изграждането на централата. Възможен ли е подобен проект, откъде може да дойде финансирането, каква може да бъде ролята на Франция, необходимо ли е съгласието на Русия, какво е състоянието на вече закупеното оборудване и докъде стигна подготовката за седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“? По тези въпроси пред ФАКТИ говори енергийният експерт Богомил Манчев.
- Г-н Манчев, отново изненадващо беше повдигната темата за изграждането на АЕЦ „Белене“. Премиерът Румен Радев заговори за възможно украинско участие. Доколко реалистична е подобна идея?
- Напълно реалистична е, дори бих казал, че е стопроцентово възможна, особено когато става дума за проект между две държави. Украйна ще има огромна нужда от електроенергия поне през следващите 20 години заради мащабното разрушаване на енергийната ѝ система. Възстановяването няма как да стане за ден или за година. България може да реализира АЕЦ „Белене“ с украинско участие, ако Украйна привлече необходимото финансиране и двете държави станат съсобственици на централата, която ще бъде изградена на площадката в Белене. Това е напълно възможен модел.
Украйна вече получава значителни средства от Европейския съюз за възстановяването на страната си. Освен това има още една важна възможност за финансиране. Европейският съюз призна ядрената енергетика за зелена технология и премахна ограниченията европейски фондове да участват във финансирането на подобни проекти. Само фондът за изграждане на нови ядрени мощности разполага с около 205 милиарда евро, а отделно има още 35–36 милиарда евро за удължаване живота на вече съществуващи реактори – така, както България направи с пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Най-разумният подход е първо да се удължи експлоатацията на работещите реактори, а паралелно с това да започне изграждането на нови мощности. Разбира се, строителството на нова атомна централа изисква сериозни инвестиции, време и огромен организационен ресурс.
- Един от най-често поставяните въпроси е свързан с руското оборудване за АЕЦ „Белене“. Как подобен проект може да бъде реализиран при сегашната геополитическа ситуация?
- Време е да спрем с мантрата, че без Русия нищо не може да се направи. Това просто не е вярно. България вече е закупила оборудването. Съществуват така наречените образци на метала, които подлежат на изследване. След като бъдат анализирани, отговорността за тях ще бъде на собственика на бъдещата централа, тоест на България или на проектната компания, ако бъде създадена.
Цялото останало оборудване извън реакторната част може да бъде доставено от западни производители. Например Франция чрез своите компании може да осигури турбините и цялата неядрена част на централата. Що се отнася до ядрения остров, разполагаме с необходимия метал и след необходимите проверки ще бъде потвърдено, че неговите качества отговарят на всички изисквания.
Тази стомана е проектирана така, че да издържа до 120 години по отношение на така наречената студена крехкост. По проект АЕЦ „Белене“ трябва да работи 60 години, като между 50-ата и 55-ата година след началото на експлоатацията материалът отново може да бъде изследван и, ако резултатите са положителни, експлоатационният срок да бъде удължен с още 20 или 30 години. Това е предвидено още в първоначалния проект на централата.
- Изтъква се аргумент, че без подписа на руския главен проектант проектът не може да бъде реализиран. Така ли е в действителност?
- Не, това не отговаря на истината. Искам да обясня какво всъщност означава подписът на главния проектант. Ако аз като собственик експлоатирам ядрения остров точно по правилата, които той е предписал, и въпреки това възникне повреда, тогава неговият подпис има значение, защото той носи отговорност за проектното решение и би следвало да понесе съответните последствия.
Когато този подпис липсва, отговорността остава изцяло върху собственика на централата или върху проектната компания, в случая България. Но при положение, че металът бъде изследван и бъде доказана неговата годност, подобен проблем практически не съществува. Именно затова смятам, че е време да престанем да повтаряме тази мантра, че без руския проектант проектът не може да бъде реализиран.
- Каква друга опция имаме тогава?
- Опцията е Франция. Франция вече подписа договор за доставка на ядрено гориво за шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това е същият тип гориво, което би трябвало да се използва и в АЕЦ „Белене“. След като Франция може да доставя това гориво, тя може да достави и всички системи, които управляват неутронния поток в първи контур и работата на реактора. Франция може да осигури цялото неядрено оборудване за АЕЦ „Белене“.
Тоест, ние нямаме технологичен проблем. Големият въпрос е дали Франция ще се съгласи да участва и при какви финансови условия. Това вече е въпрос на преговори.
- Какви административни и регулаторни процедури ще бъдат необходими, ако проектът бъде възобновен?
- След като, примерно, Франция каже дали е съгласна и при какви условия, трябва да се направи нова ренотификация на проекта. Често се твърди, че оценката за въздействие върху околната среда вече не е валидна. Това също не е съвсем вярно. Тъй като технологията, мощността на реактора и използваното гориво не се променят, въздействието върху околната среда също не се изменя. Това просто трябва отново да бъде доказано и оценката може да бъде потвърдена.
Що се отнася до строителното разрешение – такова действително трябва да бъде издадено наново, защото старото вече е изтекло съгласно Закона за устройство на територията. Иначе ние имаме проект и той е напълно готов. Документацията се намира в Агенцията за ядрено регулиране и е подготвена с три ревизии още от 2012 година, когато държавата реши да прекрати проекта.
При евентуално възобновяване се изготвя така нареченият план за несъответствия по Закона за устройство на територията. Този доклад се представя в Агенцията за ядрено регулиране и се проверява дали междувременно са настъпили промени във функциите за безопасност вследствие на новите изисквания или на международния опит.
Ако има фундаментални изменения, проектът трябва да бъде преработен. Но такива катастрофични промени няма. Разбира се, ще има отделни корекции, но основният проект остава напълно приложим.
- До каква степен площадката в Белене е подготвена за бъдещо строителство?
- Подготовката е много сериозна. Изградени са така наречените баластрови възглавници за първи и втори блок. Самата площадка първоначално е проектирана за четири реактора. Ако някога се стигне до изграждането на трети и четвърти блок, тогава ще трябва да бъдат изградени нови баластрови възглавници. Това обаче е перспектива след 25–30 години.
- Имало ли е вече разговори с Франция за бъдещето на площадката в Белене?
- Да. По време на служебния кабинет, когато министър на енергетиката беше Росен Христов, а негов заместник – Еленко Божков, се проведоха разговори с Франция.
Тогава беше обсъждано Франция да извърши предпроектно проучване за площадката в Белене с използване на оборудването, което България вече е закупила. Разглеждаше се и възможността площадката да бъде използвана за изграждането на изцяло френски ядрени реактори. Именно това беше предметът на предпроектното проучване. Тогава не беше подписан договор, защото той трябваше да бъде сключен между френската компания и НЕК, тъй като НЕК е собственик на площадката. На НЕК обаче не му беше разрешено да подпише такъв договор. Впоследствие този договор остана някъде в някое чекмедже.
По-късно, когато министър на енергетиката беше Румен Радев, между българския и френския министър на енергетиката беше подписан протокол, че България и Франция ще развиват ядрена енергетика на територията на България. Но хората, които се противопоставяха на проекта „Белене“, направиха така, че в текста да отпадне изричното споменаване на площадката в Белене.
- Все по-често се говори и за малките модулни реактори. Как виждате тяхното място в бъдещето на ядрената енергетика?
- Малките модулни реактори безспорно са интересна технология и Франция също работи в тази посока. Но според мен те са по-подходящи за големи енергоемки предприятия, които искат сами да произвеждат електроенергия за собствените си нужди.
Към момента тези реактори все още са сравнително скъпи като инвестиция. Необходимо е време технологията да бъде доразвита, за да стане по-достъпна и по-лесно да преминава през всички регулаторни процедури. Освен това трябва да бъдат решени редица въпроси, свързани със сигурността, особено по отношение на киберсигурността, която днес е изключително важна. Все още няма достатъчно ясна регулация и човечеството тепърва ще намира решения по тези въпроси.
- Ако се стигне до сътрудничество между България и Украйна за АЕЦ „Белене“, какви варианти за финансиране виждате?
- Възможни са различни модели. Вариант е България и Украйна да участват съвместно във финансирането и впоследствие да бъдат съсобственици на централата. Вариант е, ако Украйна няма възможност да инвестира заради войната, България да изгради двата ядрени блока, а Украйна да подпише дългосрочен договор за изкупуване на произведената електроенергия. Например за период от 20 години на предварително договорена цена.
Ако приемем сегашните пазарни нива от около 100 евро за мегаватчас, подобен договор би бил на стойност приблизително 16 милиарда евро за 20 години. Разбира се, в него може да има механизъм за актуализация на цената във времето. Именно такъв договор би могъл да служи като банкова гаранция пред финансовите институции, които ще финансират строителството.
- Също така се твърди, че цената на електроенергията зависи пряко от цената на строителството на централата. Така ли е?
- Не. Това е едно от най-разпространените погрешни твърдения. Когато продавате електроенергия на свободния пазар, нейната цена зависи единствено от пазара, а не от това колко сте платили, за да построите централата.
За банките е важно да има ясен финансов модел, който показва, че инвестицията може да бъде изплатена за 15–20 години. Именно затова държавата обикновено сключва договор за разлика между пазарната цена и необходимата цена, която гарантира изплащането на кредита. Именно затова казваме, че няма фалирала ядрена централа в света. Фалирали са много други видове централи, но фалирала атомна централа няма.
- Как се развива проектът за седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“? Бавим ли се?
- Ядрените проекти по принцип се развиват бавно, особено когато още в самото начало не са структурирани както трябва. Ние допуснахме някои грешки. Но седми и осми блок са ни необходими. Необходими са ни и първи и втори блок на АЕЦ „Белене“. Надявам се, че ще успеем да реализираме всички тези проекти в рамките на следващите 25 години. В момента сме средата на 2026 година, а през 2047 година трябва да изведем от експлоатация пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, а през 2051 година – шести блок. Това означава, че трябва навреме да изградим поне два нови ядрени блока, които да ги заместят. Добре е дори да изградим още два, така че около 2052 година България да разполага с четири работещи ядрени блока. Добре е да има и няколко газови централи, защото те реагират много по-бързо при недостиг на електроенергия и правят енергийната система по-стабилна.
- Споменахте стабилността на електроенергийната система. Как оценявате развитието на възобновяемите източници у нас?
- С многото батерии и многото соларни паркове направихме енергийната система изключително нестабилна. Получи се голям хаос. Според мен Енергийният системен оператор (ЕСО) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябваше да въведат планово изграждане на фотоволтаични мощности. Например да каже, че тази година ще бъдат присъединени 500 мегавата, догодина още 500 и така постепенно да се развива мрежата. Също така е много важно и къде ще се правят тези мощности, за да стане така, че да се направят там, където има нужда от консумация на енергия. Вместо това бяха изградени прекалено много мощности за кратко време, мрежата беше претоварена и сега се чудим как да я балансираме. Това е реалният проблем.
- На какъв етап е проектът за седми и осми блок с компанията Westinghouse?
- Скоро Westinghouse поискаха удължаване с 14 месеца на договора, който имат с „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ за изготвянето на концептуалния проект.
Първоначално договорът трябваше да приключи през февруари или март тази година. Ако добавим още 14 месеца, ще стигнем до средата на 2027 година. Тогава би трябвало концептуалният проект вече да бъде готов. След това ще започне изготвянето на количествено-стойностните сметки, за да стане ясно какво оборудване ще бъде необходимо и каква ще бъде крайната цена на проекта. Част от оборудването на Westinghouse се произвежда в Япония от Mitsubishi Heavy Industries, а друга част – в Съединените щати. Затова предстои да се уточни как ще бъде организирана веригата на доставки и едва тогава ще стане ясно каква ще бъде окончателната цена на проекта.
- Кога реално можем да очакваме първият нов реактор да започне работа?
- Ако приемем, че през 2032 година бъде излят първият бетон, а строителството върви по график, тогава около пет години по-късно – през 2037 година – блокът може да влезе в търговска експлоатация. При осми блок имаше някои технологични въпроси и уточнения, свързани със самата площадка, така че най-вероятно той ще бъде готов през 2039 или 2040 година.
Това не е никаква катастрофа. При строителството на големи ядрени мощности подобни срокове са напълно нормални. Почти навсякъде по света има известно закъснение. Важното е, когато кажеш, че ще построиш един реактор за пет години, наистина да успееш да го направиш за пет години. Към момента единствено китайците успяват да се вместят в сроковете, които първоначално са заложили при строителството на нови ядрени мощности.