След като Илияна Йотова вече официално обяви кандидатурата си за президент, не виждам нито смисъл, нито политическа логика да се отправят апели към нея - включително за налагане на вето на бюджета. Тя чува посланията, няма нужда от апели, за да действа. Ако не действа, апелите няма да помогнат. Подобни призиви единствено допринасят за легитимирането ѝ като президентски кандидат. А тя вече е политически конкурент.
Стратегията на силите, които искат Йотова да спечели, изглежда сравнително ясна. Проксита - Даниел Вълчев и други - трябва да ангажират вниманието и да атакуват бъдещия кандидат на демократичната общност, който все още дори не е излязъл на терена. В същото време Йотова се позиционира над ежедневните политически сблъсъци, разчитайки на послания, близки до т.нар. „балкански тръмпизъм“, и се стреми да запази образа си на надпартиен кандидат.
По-сериозният проблем е друг. Общият кандидат на демократичната общност продължава да се бави, без да е ясно какво стратегическо предимство носи това. Когато не си фаворит, не разполагаш с институционален ресурс и все още не присъстваш в публичното пространство, трудно можеш да очакваш, че времето работи в твоя полза. Нещо повече - без активна кампания дори няма как реално да бъде измерен потенциалът ти и направят фини настройка на кампанията.
Мнозина очакват ФДД да изиграе ключова роля в този процес. Но възможностите ни са ограничени, докато няма кандидати, които публично и недвусмислено са заявили готовността си да участват в президентската надпревара. Без кандидати няма как да има и реален процес на избор.
Коментарът на автора е публикуван на страницата му във фейсбук