След като Йотова обяви кандидатурата си за президент, не виждам политическа логика да се отправят апели към нея

След като Илияна Йотова вече официално обяви кандидатурата си за президент, не виждам нито смисъл, нито политическа логика да се отправят апели към нея - включително за налагане на вето на бюджета. Тя чува посланията, няма нужда от апели, за да действа. Ако не действа, апелите няма да помогнат. Подобни призиви единствено допринасят за легитимирането ѝ като президентски кандидат. А тя вече е политически конкурент.
Стратегията на силите, които искат Йотова да спечели, изглежда сравнително ясна. Проксита - Даниел Вълчев и други - трябва да ангажират вниманието и да атакуват бъдещия кандидат на демократичната общност, който все още дори не е излязъл на терена. В същото време Йотова се позиционира над ежедневните политически сблъсъци, разчитайки на послания, близки до т.нар. „балкански тръмпизъм“, и се стреми да запази образа си на надпартиен кандидат.
По-сериозният проблем е друг. Общият кандидат на демократичната общност продължава да се бави, без да е ясно какво стратегическо предимство носи това. Когато не си фаворит, не разполагаш с институционален ресурс и все още не присъстваш в публичното пространство, трудно можеш да очакваш, че времето работи в твоя полза. Нещо повече - без активна кампания дори няма как реално да бъде измерен потенциалът ти и направят фини настройка на кампанията.
Мнозина очакват ФДД да изиграе ключова роля в този процес. Но възможностите ни са ограничени, докато няма кандидати, които публично и недвусмислено са заявили готовността си да участват в президентската надпревара. Без кандидати няма как да има и реален процес на избор.

Коментарът на автора е публикуван на страницата му във фейсбук