Направените коментари в българските средства за масова информация във връзка със стартирането на изграждането на газопровода ТАНАП(Трансанадолски газопровод )*, ме предизвикаха да коментирам, признава Васил Калинов, зам.главен редактор на сп. "Международни отношения" и председател на УС на Сдружение " Форум Природа".
Българската общественост вече десетиления наред не е достатъчно коректно информирана относно геостратегическите реалности, които се съсредоточват в Каспийско-Кавказкия регион. И това не е поради недобросъвестността на хората, които анализират процесите в този район, а поради простата причина, че се борави с числа, съпоставят се интереси на едни или други политически или икономически фактори, „играещи” в този регион, а се забравя най-важното- да се отчита и манталитета, специфичния начин на водене на политика и стремленията на държавите, които съставляват този регион. Става дума за следните държави - Русия, Турция, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия и Ирак. А държавите, които имат изключително голямо отношение към всичко, което се случва в този регион- безспорно са САЩ, Китай, ЕС(главно Великобритания, Франция, Германия и т.н.).
И в крайна сметка България няма своя цялостна политика, а се крие зад инициативите и действията на Европа и НАТО, което не го прави нито една друга страна членка на ЕС.
Другият съществен пропуск в коментарите по проблема, за т.нар. диверсификация на енергийните доставки за Европа много често се затваря в технико-икономическите параметри на възможните проекти в „Южния коридор”. Както винаги ситуацията е много по-сложна, отколкото си я представяме в България. И за това достатъчно ясно говори факта, че нищо не се случи през последните 10 години по „инициираните” от България проекти. Те просто си останаха едно говорене. Със стартирането на изграждането на ТАНАП, де факто, можем да кажем, че България трябва да се раздели с една илюзия, а тя е че може да бъде някакъв фактор в осъществяването на енергийната политика на Европа. Не е възможно да има друг изход при воденето на непоследователна, непремерена, бих казал аматьорска политика от нашата страна, която потребява нищожно количество „синьо гориво” и е на дъното на икономическото развитие на Европа.
Какво показва развитието на проектите по т.н. „Южен коридор”:
- Турция постигна своето. Тя се превърна в енергийния център за доставките на енергоносители от Каспийско-кавказкия регион към Европа. Сега кой е по-определящ Турция за Европа или Европа за Турция?
- Азербайджан, реализира стратегическото си намерение да достигне до богатите европейски пазари, да бъде част от голямата енергийна игра на света, в този регион. С поведението си тя показа, че владее „висшия пилотаж” и се утвърждава като значим политически фактор. За нея това е жизнено важно и в контекста на решаването на Нагорнокарабахския проблем.....Тази страна никога няма да позволи повече да е сателит, на когото и да било....
- Русия съхранява изключително изгодната позиция да играе ключова роля в целия процес наречен „диверсификация”, защото по начина по който се осъществява тази диверсификация, Европа става още по-силно зависима от Русия при доставките на енергоносители. Русия може, при така създаващата се ситуация, да блокира всичките тези проекти по много начини. Тя също работи, без много шум, по своя собствен план за диверсификация на доставките....
- Правените разчети, от някои „специалисти”, за включването на туркменски и ирански газ са несъстоятелни за мен, защото не се отчита елементарният факт, че боксува процеса на постигане на споразумение за статута на Каспийско море от прикаспийските държави. Как ще се прокара тръбопровод под Каспийско море без съгласието на Русия или Иран?А Турция? Забравя се също, че Китай отдавна е водещ потребител на туркменистански и ирански газ..... , а Индия, а Япония......
- С появата на т.нар. „Ислямска държава” и разбунването на цялата югозападна граница на Турция, ползването на енергоносители от иракската страна е блокирано.
Предполагам, че е случайно подписването, точно сега, на 25 годишен договор за съюзничество и интеграция между Русия и Южна Осетия, който предвижда създаване на общо пространство за отбрана и сигурност, свободно преминаване на границите, сътрудничество между вътрешните министерства и опростяване на процедурите за получаване на руско гражданство. Каква ли ще бъде следващата случайна стъпка на Русия? Дали не идва на дневен ред темата за нефта?
В заключение: Жизненоважно за нашата страна е да осъзнае колко много грешки е допуснала, особено през последните 10-тина години. Да е наясно, т.нар. държавно ръководство, че не разполага с необходимия капацитет да анализира и провежда ефективна политика и изпада от играта по своя вина. И това е защото изначално сме заложили погрешния постулат, че сме страна през, която трябва да преминават тръбопроводи. Никой не разви визията за увеличаване потреблението, за икономически растеж. Какво от това, че нашето правителство се гордее с факта, че можем да получаваме от 6 различни колектора газ? Това е необходимо за привличането на инвестиции, но не достатъчно. Ето вижте какво казва един истински държавник: "Този проект не е алтернатива на нищо друго. От него се нуждаят много държави. Ние планираме да превърнем Турция в център за разпределение на енергоносители. 1800-километровият газопровод, който ще премине през 20 наши провинции, ще допринесе за тяхното развитие“ това каза на церемонията по откриването на проекта ТАНАП президентът на Турция Реджеп Ердоган.
Може да имаме много институции, може да имаме добри анализатори и учени, може да имаме добри дипломати, може „да целуваме много ръце”, но липсата на национални приоритети, интереси и държавническо мислене ни обрича.
* Трансанадолският газопровод (TANAP) e ключова част от инфраструктурата на Южния газов коридор. Предвижда се газопроводът с дължина от 1850 км да премине през територията на Турция от грузинско-турската до турско-гръцката граница. През 2018 г. газопроводът трябва да влезе в експлоатация с първоначален капацитет от 16 млрд. м3/год.
През 2023 г. се очаква капацитетът да достигне 24 млрд. м3/год, а през 2026 г. – максимума от 31 млрд. м3/год.
От 2020 г. по него трябва да бъдат транзитирани към Европа 10 млрд. м3/год. азербайджански газ от втората фаза на газовото находище Шах Дениз.
TANAP е връзката с планирания "Трансадриатически газопровод", който ще пренася природен газ от Западна Турция към Гърция, Албания, Италия и вероятно към България (ако остане нещо, чрез реверсивна връзка с Гърция).
Според споразумението, подписано миналата седмица, държавна енергийна компания на Азербайджан SOCAR и турската Botas ("Боташ") ще притежават съответно 58% и 30% от дяловете в проекта, докато британският енергиен гигант British Petrolium ще има 12%.