През последните дни мнозина се питат какво всъщност става в Будапеща. Отговорът на хора, които още през 2011 г. са имигрирали в Унгария, пишат в своя блог (http://kniga-bukv.livejournal.com), че в прекрасна Будапеща всичко е добре. А какво се случи там през изминалия уикенд?
Внезапно в Будапеща се появи тълпа хора, която твърди, че са бежанци от войната. Как са влезнали в страната е ясно – през сръбската граница. Не е ясно обаче как са се оказали в рамките на един ден всички на едно място. Тълпата заляга пред Източната автогара и започва да си предявява исканията. Независимо, че от ноември 2014 г. броят на мигрантите и на транзитно преминаващите през Унгария се е увеличил, властите се оказаха неподготвени за такъв наплив бежанци.
Освен това обикновените мигранти и бежанци са тихи и молещи се, а тук пред полицейските заграждения стои тълпа от яки мъже на възраст между 20 и 40 години, организирана и сплотена, скандираща лозунги под ръководството на своите организатори. Разбира се, на този екшън като пчели на мед налитат журналистите, за да снимат бунтът на гара Келети. Новината беше, че мигрантите не се пускат до влаковете, на тях не им се помага, а това са бедни и нещастни хора, бягащи от войната.
В репортажите се показват жени и деца, но те са точно толкова, колкото да станат добри кадри за поредния телевизионен репортаж. 99% от хората са мъже без жени, деца и родители. Това ясно се вижда на видеоматериалите, показващи марша на бежанците-пешеходци от Будапеща към Австрия. Отлично планирано и направено като PR-акция в репортажите се вижда как отделно вървят жени с деца и отделно мъже и на практика никой от мъжете не помага на жените и не носи децата.
А какво мислят унгарците: „Радвам се, че тези хора (бежанците) не искат да останат в Унгария. Как ни се отблагодариха? Сами може да видите какво оставиха след себе си и как казаха на Унгария „Благодаря!”
Това е хуманитарната помощ разпръсната от бедните бежанци
След като бяха качени на автобуси към Австрия, бежанците оставят всичко ненужно. „Пред нас е Раят! Там отново ще ни дадат всичко безплатно!”
А какво казват унгарските доброволци?
Част от тях споделиха впечатленията си след като са били на мястото на събитията в профилите си в социалните мрежи: „Никога не казват благодаря. Държат се така, все едно всички са им длъжни. Боклукът го изхвърлят там, където седят и лежат, въпреки че кофите са близко. Лелките с деца си говорят и се шегуват, а в момента, в който видят камерите и започват да реват.
Автобусите на спасението
След като унгарските власти ги предоставиха на бежанците, те бяха оставени в безобразно състояние.
„Тези не ги считам за хора”, пишат в края на своя разказ чужденците, които през 2011 г. са се установили да живеят в Унгария. „Ако расист е човек, който са му плюли в лицето, а той е ударил в лицето, този, който го е заплюл, то аз съм расист. Много добворолци отидоха с бежанците до границата с Австрия и се надявам, че те също ще разкажат истината. И още ... Имам добри познати сирийци имигранти. Безил и Сали са младо семейство, избягало от войната. Установяват се в Унгария – учат езика и не реват за Германия, защото Унгария е прекрасна страна с прекрасни и възпитани хора и мисля, че тя и такава ще остане.”