Колко леви вълни трябва да минат през Европа, за да хване някоя от тях БСП? И по три годишно да докара вятърът, все тая – дъската им отдавна е счупена. Българските социалисти се държат като уволнени служители, на които им е останала още една служебна среща. Разчистват бюрата си и срамежливо крият лица от останалите колеги. После ще отидат на срещата, заедно с бохчата и ще си бият камшика. За починалите, къде заради шока, къде по навик, няколко дни след скръбната вест се говори в сегашно време. Свикнали сме с наличието на БСП, затова още ще си говорим в сегашно време за нея. Вероятно още известно време.
Шокът ще е за избирателите им, но червеният елит направи и продължава да прави всичко възможно да ги подготви и предразположи за поредната скръбна вест. Тази грижа за собствения електорат щеше да заслужава адмирации, ако не беше толкова тъжна за него. Да извадиш от игра централния си нападател Мая Манолова малко преди местните избори си е заявка за примирение с неизбежното. Ще кажете, то един нападател. Добър, лош – той им беше. Сега за Манолова предстоят няколко години санаториум в канцеларията на омбудсмана. Кой наложи тази идиотска дума? Нали имаме "обществен посредник". Обаче звучи по-сухо. Като поръчител на банков кредит, който така или иначе не получава одобрение. Но да не се отплесваме. Обичайната трупа на БСП в сутрешните блокове видимо е изсмукана от ентусиазъм. Дори бликащата енергия на енергийния спец Таско Ерменков е изтекла някъде. Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов, чиито гласове покриваха до неотдавна три октави, нещо изгубиха ищах за борба. Антон Кутев поне отправи положително послание – най-малък бил процентът на олигарсите, свързани с БСП. В същия момент поставиха за кандидат-кмет на Пловдив човекът-панаир. Или човекът-ЦУМ. Както ви харесва. Хайде, за София още от 1995г., когато предложиха жизнелюбеца - банкер Венци Йосифов е ясно, че кметския пост не им е приоритет. За изясняване на случая с Георги Кадиев е хубаво да се свика консилиум, който да излезе с научно обосновано заключение. Дали той напусна партията, самоуволни се, подаде оставка, изхвърлиха го, отстраниха го, изключиха го или „отдавна не е един от нас“. Двете страни се държат като току-що разведени съпрузи. Всеки от тях твърди, че раздялата е била по негова молба, за да запази честта си. Къде е Миков, ще кажете. Чувал съм, че е прекрасен човек. Духовит. Носел на концентрат, без да се излага. След още четири години може да е достоен кмет на Кула. Мая пък може да оглави партията или да замени Ирина Бокова – я в ЮНЕСКО, я в ООН. Но за това – Борисов да му мисли. Как все той, бе. Юнак…