Неделите са проклети дни за всяка телевизия или вестник. Липсата на успокоителен брой събития, които предлага делникът, изпълва с ужас всеки новинарски екип.Особено в дни без природно бедствие, кървава промишлена авария, национален или религиозен празник. И колкото повече напредва денят, толкова повече сякаш се парализира мисленето на замесените в новинарския процес. По дяволите, дори на вулкана на Витоша май му мина меракът. Шефове и дежурни редактори се молят за нещо извънредно, очите им окапват от взиране в информационния поток на никнещите като печурки агенции. Всеки, който се е занимавал с ежедневна журналистика, знае за какво става въпрос. Случвало ми се е и на мен. Няма да забравя победоносния вик на колегите ми в един столичен всекидневник, когато изтече новината, че Милчо Бонев - Бай Миле е застрелян заедно с охраната си. Вече имахме първа страница! Но, както е казано, внимавай какво си пожелаваш. Може да не си подготвен съвсем за него или дори да го проспиш.
В неделя се случи нещо, което от няколко месеца чака половината свят. Франция нанесе въздушен удар по Ислямска държава. Най-после! Само че нашите телевизии сбутаха събитието някъде по средата на вечерните си емисии. Далеч след дошлите им като манна небесна любими хранителни отравяния, паднали клони и бонуса с обвитото в митничарска тайнственост 10-часово затваряне на ГКПП Лесово. Все пак, малко преди Кървавата луна и някакъв празник на лютеницата. За френските телевизии ударът по позиции на ИД в Сирия бе събитието на деня и друга новина трудно се промъкваше. Може би нашите са анализирали ситуацията и са стигнали до извода, че това ще е инцидентен акт. Надали.
Неделните новинарски емисии разнасят лепкавия, полузадрямал дъх на тежък махленски провинциализъм. Въпреки хода на времето, а може би точно заради неговия дух.
Преди години една телевизия пропусна пълното слънчево затъмнение, което трябваше да е водещата и новина. Да приемем, че тогава проблемът беше технически. Хората от сгафилия екип бяха обект на подигравки дълго време, а случката бе определяна като провалът на века и излагацията на десетилетието. Разбира се, животът продължи някак си, дори за съгрешилите виновници. След толкова години си мисля, че това днес би бил най-невинният гаф, който може да се случи в една телевизия.
Какво да правиш, еволюираме...
По-рано през деня Алекс Сърчаджиева гостуваше на Лора Крумова и Галя Щърбева в "Комбина" по Нова. Сашка сподели, че се моли, когато дъщеря и завърши висше, да не стане сервитьорка или нещо друго, за което не е учила. Лора обаче бързо я успокои, че това не е толкова страшно. По-лошо било, ако на 16 години я убият в Борисовата градина. Предполагам, че в този миг Иван Ласкин е хвърлил котката по екрана.
Пълен потрес...